Какво се крие зад интуицията?

Университетът в Тел Авив в Израел е публикувал резултатите от изследвания, в хода на които е изучавана способността на човека за интуитивни оценки.

На участниците в експеримент били показани различни групи числа и те трябвало да изберат групата с най-голямо средноаритметично. Числата били показвани на компютърен екран с висока скорост и участниците в експеримента не били в състояние да ги запомнят, да не говорим да успеят да изчислят средноаритметичното. Все пак в 90% от случаите изпитваните направили верния избор, опирайки се само на вътрешните си усещания.

Когато на участниците били показвани малки групи числа, например само шест, успехът при интуитивния избор се оказал по-нисък и вярната група избрали едва 65%. Но когато броят бел увеличен на 24, правилните отговори стигнали 90%.

Изследването е проведено от Мариус Ашер от Института по психологически науки към университета на Тел Авив и негови колеги от Окосфордския и Нюйоркския университет.

В интервю за The Epoch Times проф. Ашер обяснява, че скорошни изследвания навеждат на мисълта, че при вземането на решения се използват два различни механизма.

Един от тях е известен на учените в продължение на много години. Това е рационалният анализ, в хода на който се оценяват различни аспекти. Когато става дума за математически изчисления, те се решават с помощта на правила, тоест „при аналитичен подход се използват аритметични правила, които сме учили и запомнили”, обяснява проф. Ашер.

Другият подход, който набира все по-голяма популярност в последните години, е интуитивният. Според Ашер този „метод е невербален и се явява по-цялостен”. Както сочат изследванията от последните години, подобен подход действа по-бързо и има по-голяма ефективност. Докато аналитичният подход ни позволява да работим с неголям брой обекти за дадена единица време, интуитивният е доста по-малко ограничен и дава възможност да обхванем доста голям обем данни и възможни варианти.

Засега не е ясно доколко си струва да се доверяваме на интуитивния подход и способен ли е той да доведе до верния избор, защото очевидно съществуват фактори, които играят смущаваща роля.

Например в хода на експерименти учените са изяснили, че понякога хората са склонни да рискуват прекалено. На доброволците били предложени две групи числа с еднакво средноаритметично. В едната от тях числата силно се различавали, тоест някои били значително по-големи от средноаритметичното, а други – значително по-малки. Във втората група повечето от числата били близки до сведноаритметичното. Използвайки интуитивния подход, повечето участници предпочели първата група, където имало по-голям риск от грешки.

Освен това учените установили друг фактор, водещ до объркване – редът на числата. Числата, показвани накрая, излизали на първи план, в резултат на което придобивали по-голяма тежест от числата, показани в началото.

В предишна серия експерименти, проведени от проф. Ашер и негови колеги от израелския Център за интердисциплинарни изследвания в Херцлия, те открили, че интуитивният подход прави решенията по-успешни в сравнение с избора, направен само с помощта на рационалното обмисляне.

Експериментът им показал, че най-добрите решения били вземани от участниците, които освен вземането на решения с интуитивен подход трябвало да изпълняват допълнителни задачи (това било правено умишлено, за да отклонява вниманието им от основната задача). Докато доброволците се съсредоточавали върху задачите, интуитивните им механизми незабележимо продължавали да работят, подсъзнателно оценявайки различните варианти.

Оживена дискусия

В продължение на дълги години се смяташе, че най-верните решения се вземат с рационален подход и без участието на емоциите.

Първият учен, който стига до обратното заключение, е проф. Антонио Дамазио, чието изследване от 1994 г. изяснило, че процесът на вземане на решения включва и емоционални процеси. Какво го е навяло на тази мисъл? Той срещнал Елиът – пациент, който бил опериран от тумор на главния мозък. Макар че на пръв поглед изглеждало, че всички функции на мозъка са се съхранили в нормално състояние, постепенно станало ясно, че способността му за вземане на решения значително е намаляла дори на всекидневно ниво. Дамазио бързо разбрал, че операцията е дала страничен ефект във вид на снижаване на емоционалния процес до такава степен, че Елиът не можел повече да изпитва емоции.

Дамазио продължил изследванията с други пациенти, страдащи от подобни симптоми, и стигнал до извода, че емоциите, възникващи при вземането на решения – например страх – дават бърз сигнал за това добро решение ли сме взели, или не. Според професора отсъствието на подобна ответна реакция значително влошава способността на човека да взема решения.

Това предизвикало оживени дебати, които продължават сред учените и до днес. Дискусията набрала обороти, тъй като новите идеи преобърнали преобладаващите по-рано възгледи върху проблема и потвърдили преимуществата на интуитивния подход при вземането на решения.

През 2006 г. датският професор Ап Дийкстерхуис предложил след запознаването с данните и възможните варианти да се отложи вземането на решение за после. Неговите експерименти показали, че подсъзнателният процес често води до по-добро решение.

Проф. Ашер се изказва пестеливо по този въпрос и твърди, че „тук не може да има прост, еднозначен отговор”. От негова гледна точка няма нищо грешно в провеждането на анализ по всеки от предложените варианти, „но след оценка на всички аспекти следва да се съгласуват всички варианти и това е най-добре да се прави, като се използва интуитивният подход… Да се обмислят и анализират нещата, е добре и отлагането на решението за после също е полезно.”

Тъй като дадената област на изследване е сравнително нова, остават още много въпроси – в каква сфера този подход може да получи по-нататъшно развитие, какво още е скрито зад нашите интуитивни способности и в какви обстоятелства е най-добре да се обръщаме към интуицията.