6000 езика ползват подобни звуци за подобни думи

За първи път учените успяват да покажат, че повече от 6000 езика използват подобни звуци за описанието на важни обекти или идеи. Резултатът е близо до това да покаже, че ние хората говорим своеобразен „универсален език“, но това е по-скоро биологично обосновано, отколкото да се дължи на някакъв общ праезик. Новото изследване потвърждава и принципа на съвременната езикова наука, че няма връзка между звуците и значението на думите.

Лингвистите изхождат от това, че звуците в думите са по-скоро случайно свързани със значението:

Случаи като звука „М“, който в много е езици се среща в думата за майка, са по-скоро редки изключения,

обясняват учените от Института по математика и естествени науки Макс Планк. Студията е публикувана в специализираното издание „Proceedings of the National Academy of Sciences“.

„Н“ като нос обаче не е случайност. Този звук се появява в думата за нос на различни езици по-често от други звуци в други думи. Това важи също и за „У“. За разлика от тях например „А“, глобално погледнато, се появява по-рядко. „В много понятия, например части от човешкото тяло, определени звуци изскачат по-често, отколкото в други думи“, казва Дамиан Блази, водещият учен в екипа.

За своето изследване учените използват данни от 2/3 от общо над 6-те хиляди говорими езици в цял свят. Учените са проверили 40 понятия в тези около 4 хиляди езика и дали в тях определени звуци се появяват по-често или по-рядко, отколкото чистата случайност го позволява.

В действителност учените успяват да засекат определени позитивни или негативни зависимости, които не са пряко свързани помежду си:

Например в думата за коляно се срещат често буквите „К“, „О“, „U“, „П“ и “Q”. Думата за език (орган) в много езици съдържа „Е“ и „И“, докато “U” и “К” се срещат сравнително рядко. Подобни зависимости не се ограничават само до части от човешкото тяло. Думата за пясък например в много от езиците съдържа „А“, думата за камък – съдържа „Т“ (макар и не на български).

За авторите на изследването анализът показва, че определени звуци са предпочитани или избягвани за голяма част от думите на различните континенти и различните езикови групи при това от хора, които са много различни от гледна точка на култура, история и география.

От гледна точка на огромното разнообразие и вариации на езиците по света резултатът е изненадващ и променя разбирането ни за условията, при които хората комуникират, казва Дамиан Блази.

„Досега смятахме, че такива зависимости между звуци и значения са много редки„, казва Харалд Хамарстрьом, съавтор в изследването. Заедно с “М” в думата за майка, лингвистите познават и т.нар „Ефект Буба – Кики“. Такъв ефект се наблюдава, когато покажете на хората едно голямо животно, например слон и малко животно, като птичка и попитате кое според тях на непознат език е „Буба“ и кое е „Кики“. Тогава повечето хора интуитивно посочват „Буба“ за слона и „Кики“ за птичката.

Генерално погледнато гласните „А“ и „О“ се свързват с големи неща, а „Е“ и „И“ – с малки. Досега обаче не беше известна валидността на тази зависимост с цели езикови фамилии.

Защо определени звуци биват избирани за определени понятия все още не е ясно, въпреки че учените могат да приведат чисто статистически данни по въпроса. Определени понятия се разпространяват от език в език, когато комбинацията на звуците е приятна и подходяща.

За езиковата наука новите данни допринасят в анализа на родствените връзки между езиците и в търсенето на общия праезик. Резултатите от анализа показват също, че биологичните фактори играят все още неопределена роля във формирането на езика.