Паметта избледнява като стара фотография

Миналите събития често са много ярко запомнени. Въпреки това остава неясно как се възстановява качеството на спомените. Ново проучване установява, че с течение на времето визуалната информация, която илюстрира нашите спомени постепенно избледнява.

Подобно на стари снимки, спомените избледняват с времето – сравнително изненадващо откритие за екипа изследователи от Бостънския колеж, които по-скоро очаквали спомените да стават по-малко точни, но открили, че хората по-често съобщават за спад в жизнеността и визуалните качества на спомените си.

Когато човек си спомня миналото, той го помни с различна степен на яркост и яснота, казва асистентът по психология от Бостънският колеж, Морийн Ричи, съавтор на изследването, публикувано в онлайн издание на списанието Psychological Science.

Понякога хората си спомнят много подробности за дадено събитие, сякаш те преживяват момента, точно както се е случил, казва Ричи. Друг път изглежда, че паметта е избледняла, а детайлите са размити.

Изследванията на паметта показват, че емоционално значимите събития – като автомобилна катастрофа – се запомнят по-живо от ежедневните събития.

„Искахме да знаем дали това чувство на жизненост на паметта е свързано не само с това, което се помни, но и с начина, по който се помни – визуалното качество на паметта”, казва Ричи, която провежда проучването заедно с професора по психология в Бостънския колеж Елизабет Кенсингер и д-р. Роуз Купър, също от Бостънския Колеж.

Тъй като събитията се съхраняват в паметта или се забравят, екипът пита, как се променят техните визуални характеристики? Ричи заявява, че хората съобщават за промени в спомените си, подобни на използването на филтър за редактиране на картина.

„Една проста аналогия е това, което се случва, когато публикувате снимка в Instagram,“ казва Ричи. „Вие сте принудени да приложите филтър, който променя яркостта или цветовата наситеност на изображението. В нашето проучване ние попитахме дали забравянето е като прилагане на филтър към миналия опит и дали емоционалното значение на събитието ще се промени, променяйки и филтъра, който прилагаме. „

В три експеримента, участниците изучавали емоционално негативни и неутрални образи, които варирали във визуално качество – яркост и наситеност на цветовете. След това те реконструират визуалните качества на всяко изображение в последващ тест.

Резултатите разкриват, че спомените са били по-малко жизнено визуални и ярки, отколкото са били кодирани, демонстрирайки нов ефект на избледняване на паметта, съобщават изследователите.

Негативните емоции, които изпитват участниците при гледане на изображенията, увеличили вероятността изображенията да бъдат точно запомнени, но не повлияли за избледняването на паметта. В допълнение, субективните оценки за яркост на паметта са по-ниски за по-малко точни спомени и за спомени, които са визуално избледнели, установи екипът.

Тези открития дават доказателство, че жизнеността на детайлите на ниско ниво – като цветове и форми, свързани с дадено събитие – избледняват в паметта, докато същността на станалото се помни по-добре и се запазва.

Хората може би ще си спомнят дълго, че са били на музикален фестивал и са гледали любимата си група, но интензивността на това усещане, включително ярките сценични светлини и силата на баса, бавно ще изчезват.

„Открихме, че спомените сякаш буквално избледняват: Хората си спомнят визуалните сцени като все по-малко живи, отколкото първоначално са преживени“, казва Купър. „Очаквахме, че спомените ще станат по-малко точни след известно време, но не очаквахме, че ще има тази качествена промяна в начина, по който са били запомнени.“

Затихващият ефект се случва по-малко при спомени, които са оценени като субективно по-силни.

„Бяхме изненадани да открием, че емоционалните спомени не са повлияли на размера на избледняване, само на вероятността хората да си спомнят станалото изобщо”, добавя тя.

Купър и Ричи казват, че следващите стъпки на екипа са да разберат какво точно управлява ефекта на избледняване на паметта – произтича ли това избледняване от забравяне с течение на времето или дали се влияе от намесата на нова информация? Как избледняването на паметта се влияе от индивидуалните различия в спомените за детайлите от събитието?

Публикувано в списание ScienceDaily.