Били ли са първите хора супер хищници?

Първите хора са били мега-месоядни животни, които са хващали плячката си с ловни умения, предполага противоречиво ново проучване.

В нова изследователска статия учените твърдят, че хората и техните близки роднини са били експертни ловци от самото начало, започвайки преди поне 2 милиона години. Не само това, но и най-ранните човешки видове са били супер хищници, като са поваляли животни два пъти по-големи от всяко живо сухоземно същество познато днес, казват Мики Бен-Дор и Ран Баркай, изследователи от университета в Тел Авив в Израел, и Рафаел Сиртоли, от университета в Миньо, Португалия.

„Досега опитите за възстановяване на диетата на хората от каменната ера се основаваха предимно на сравнения с обществата на по-съвременните ловци-събирачи „, казва Бен-Дор в изявление. „Това сравнение е неточно обаче, тъй като преди 2 милиона години обществата-събирачи са могли да ловуват и да консумират слонове и други големи животни – докато по-съвременните ловци-събирачи нямат достъп до такива животни. Цялата екосистема се е променила и условията не могат да се сравняват. „

Изкопаемите доказателства останали от най-ранните човешки предци са оскъдни. Но въз основа на археологически доказателства, Бен-Дор заявява пред Live Science, че Homo sapiens и техните близки роднини са яли „всичко годно за консумация“. Но каква част от диетата им съдържа растения и каква част животни е трудно да се каже с точност. Много животни, считани за всеядни, всъщност имат диети в които месото не е преобладаващо. Например шимпанзетата са технически всеядни, но месото съставлява само около 6% от диетата им, според канадския институт Джейн Гудол. Кучетата и вълците ядат предимно месо, но понякога хапват и продукти от зърнени култури, което води до дебат дали те трябва да бъдат класифицирани като всеядни или като месоядни.

Древният човешки вид Homo habilis яде месо преди поне 2,6 милиона години, каза Бен-Дор. Друг ранен човешки вид, Homo erectus, изглежда е бил особено ентусиазиран месоядец преди 1,8 милиона години; зъбите и червата му се свиват в сравнение с по-ранните предци – като се приспособяват за смилане на месо вместо растения. Те започват да използват каменни инструменти, способни да разрязват месо.

Бен-Дор и Баркай твърдят в своя доклад, публикуван в Американския вестник по физическа антропология, че месото не е просто бонус за тези човешки видове и първите Homo sapiens. Вместо това авторите вярват, че големите животни тежащи над 1000 килограма – като слонове, хипопотами и носорози – съставляват повечето месо в диетата на хората. Тези огромни тревопасни животни са се срещали много по-често и са били много по-големи през епохата на плейстоцена, започнал преди около 2,5 милиона години.

„Слоновете преди 500 000 години са можели да тежат до 12 тона, в сравнение с 4 до 6 тона днес“, каза Бен-Дор. Според изследователите именно тези животни са предоставяли тлъстото месо, подходящо за хранене на мозъците на пра-човеците, жадни за енергия. Авторите твърдят, че ловът на голяма плячка може да е бил това, което е движило развитието на човешкия мозък.

Тази идея обаче е противоречива и изследователите не са единодушни за това, колко полезен би бил огромен приток на месо за събирачите-ловци в дните преди охлаждането в ледниковия период, нито относно това колко опитни са били древните хора, за да отнемат плячката от други месоядни, като лъвовете.

„Има някои археолози, които твърдят:„ Да, те са ловували слонове от време на време, но това е бил лов веднъж в живота; това е нещото, за което бабите и дядовците биха разказвали истории на децата си “, каза Джон Хоукс, палеоантрополог от Университета на Уисконсин-Медисън, който не е участвал в изследването. „Има и други, които казват„ Не, месото от слон може да е било основно и е било редовна част от препитанието на първите хора “.

Яденето на големи, тлъсти животни би било от полза за най-ранните хора, Бен-Дор и колегите му пишат в статията си, защото намирането на толкова много калории в едно ловно пътуване – вместо многократни опити за дебнене на по-малка плячка – би освободило време за други занимания, като изработване на инструменти и отглеждане на деца. Изследователите твърдят, че хората показват приспособления за тази богата на мазнини храна и този тежък живот, вариращ от особено кисели стомашни сокове (срещащи се и при други животни с тежка диета) до малки челюсти (защото месоядните трябва да дъвчат по-малко от тревопасните, които трябва да разгражда големи количества влакнеста растителност за същите калории).

Археологически погледнато, трудно е да се категоризират хората и техните роднини като едно ниво на хищник преди около 50 000 години, каза Бен-Дор. Това е така, защото единственият надежден биохимичен начин да се разграничи дали дадено животно е най-добрият хищник или се вписва по-ниско в хранителната верига е методът, наречен стабилен анализ на азотен изотоп, който изисква тестване на колаген за молекули, въведени в тялото чрез диетата. Потребителите съдържат няколко процентни пункта повече от изотопния азот-15 от това, което се намира или в растенията, или в животните, които ядат, което дава възможност да се определи тяхното ниво в хранителната мрежа, известно още като тяхното трофично ниво.

Колагенът, съединителната тъкан, намираща се в изобилие в костите, обаче не се запазва добре за 50 000 години. Пробите от онази епоха са от Европа, където по-ниските температури позволяват по-добро съхранение и показват, че хората са яли големи бозайници. Въпреки това, 50 000 години в Европа е много по-скоро от преди 300 000 години в Африка, когато и където се е появил първият H. sapiens, каза Хоукс.
В допълнение към трудностите при определянето на диетата на древните хора е трудно да се определят точни дати за археологически материали от решаващите периоди в средния плейстоцен, когато човешките диети са се развивали, добави Хоукс.

Това е времева рамка, в която способността ни да се определя възрастта на нещата разчита на методи, които имат около 100 000-годишен период на несигурност … Това е много голям период на възможна грешка „, казва Хоукс пред Live Science. И има много по-малко находища, които са по-стари от 100 000 години в сравнение с тези, по-млади от 100 000 години, за да се правят изводи“, казва той.

Въпреки ограничените доказателства от ранната еволюция на човечеството, изследователите казват, че има още работа, за да се покаже дали тези човешки предци наистина са били специализирани месоядни животни. Това може да включва повече работа върху изобилието от животни с различни размери през целия плейстоцен, проучвания на генетични промени с течение на времето, които биха променили способността на хората да смилат различни храни и сравнения на тенденциите в размера на плячката с течение на времето.

„Чувствам, че сме само надраскали повърхността, изследвайки потенциала на палеобиологията да разкрие нашата минала и настояща адаптация към консумацията на месо и животински мазнини“, каза Бен-Дор.

Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.