Международен екип от изследователи възстанови визията на един от най-ранните представители на Homo sapiens.

Моделът е базиран на фосилни останки, намерени в Мароко и датирани на около 315 000 години.

Резултатът показва образ със стабилни костни структури и изразена долна челюст, чийто общ вид остава изненадващо близък до съвременния човек.

Лице от зората на човечеството, което би се сляло с тълпата

Въпреки че чертите на индивида от Джебел Ирхуд са по-масивни и остри от средностатистическите лица днес, крайният образ не изглежда напълно чужд за нашите стандарти.

„Този праисторически човек вероятно не би предизвикал особено изумление, ако се разходи сред нас, въпреки че при по-внимателно вглеждане се открояват по-грубите му пропорции и подчертано изпъкналата челюст“, коментира Сисеро Мораес.

Авторите на проекта подчертават, че реконструкцията представлява обобщен научно обоснован образ, а не абсолютен портрет на конкретна историческа личност.

За оформянето на модела са съчетани данни от няколко намерени екземпляра и съвременни анатомични стандарти.

От грешна класификация до еволюционна революция

Историята на находката започва през 60-те години на миналия век, когато по време на рудодобивни дейности в мароканския обект Джебел Ирхуд е открит фосилизиран череп.

Първоначалната хипотеза на палеонтолозите е, че става дума за африкански неандерталец на възраст около 40 000 години.

По-късни разкопки и задълбочен анализ на откритите каменни сечива и допълнителни скелетни фрагменти обаче налагат пълно преразглеждане на тезата.

През 2017 г. мащабни изследвания доказват, че вкаменелостите всъщност принадлежат на ранни представители на Homo sapiens на възраст от приблизително 315 000 години (с възможен толеранс от около 34 000 години).

Това откритие измести признатата хронология на зараждането на нашия вид с цяло хилядолетие назад, а останките от Джебел Ирхуд остават най-старите известни свидетелства за съществуването на съвременния човек.

Как бе сглобен дигиталният модел

Тъй като на обекта не е открит напълно запазен цялостен череп, специалистите са приложили комбиниран подход.

Използван е дигитален композит, разработен от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“:

Основа: По-голямата част от мозъчната кутия и лицевата пластина са взети от основния екземпляр, известен като Ирхуд 1.

Допълнения: Липсващите елементи – включително долната челюст и част от зъбите – са заимствани от други фрагменти, открити в същия археологически слой.

Екипът генерира триизмерна повърхност въз основа на публикувани научни кадри и измервания, като съпоставя пропорциите с официалните палеоантропологични данни.

Според специалистите частите си пасват изключително прецизно и бъдещи находки едва ли биха променили сериозно общата геометрия на черепа.

Анатомично моделиране и граници на метода

След завършването на костната структура учените преминават към изграждането на меките тъкани.

За целта е използвана томография на съвременен череп, който е деформиран дигитално, за да съвпадне с размерите на древния фосил.

Чрез този метод се получават реалистични контури на мускулите и кожата, съобразени с усреднени данни за тъканната дебелина при съвременните хора.

Възстановяването е осъществено в софтуерната среда с отворен код Blender чрез специализирания модул OrthoGonBlender. Тази методология за анатомична адаптация се прилага успешно от над десетилетие.

Учените все пак правят важно уточнение. Тъй като меките тъкани, кожата и окосмяването не се запазват при фосилизация, финалният резултат остава правдоподобна научно моделирана хипотеза, основана на сравнителната анатомия. А не пряко запазено биологично доказателство.

Дигиталният модел на черепната кухина отчита обем от 1364 милилитра – резултат, който се доближава плътно до по-ранните измервания от 1375 милилитра, получени чрез компютърна томография на фосила.

Това съответствие потвърждава прецизността на анатомичните пропорции на черепа, макар и само по себе си да не гарантира пълно съвпадение при пресъздаването на меките тъкани на лицето.

Между строгата наука и творческата намеса

Изследователският екип е подготвил две отделни версии на реконструкцията. Първата е монохромна – лишена от коса и лицево окосмяване, за да акцентира максимално върху основните анатомични форми и контури.

Вторият вариант е пълноцветен и включва завършен вид с кожа, коса и брада.

Именно цветната визуализация съдържа най-висока степен на творческа интерпретация, тъй като фосилният материал не може да предостави преки данни за пигментацията на кожата, типа на косата или наличието на окосмяване по лицето.

Анализите на находките от Джебел Ирхуд разкриват интригуваща анатомична мозайка. Лицевата част демонстрира черти, удивително близки до тези на съвременния човек, докато структурата на мозъчния дял запазва далеч по-първични и архаични характеристики.

Това откритие затвърждава разбирането, че белезите на съвременния човек не са се появили едновременно, а са се развивали постепенно и неравномерно в хода на човешката еволюция.

За самия Мораес един от най-въздействащите моменти в целия процес остава появата на първичните черти на лицето върху екрана. Фазата, в която образът придобива форма, преди върху него да бъдат нанесени финалните визуални детайли