Космическа скала, паднала на Земята, разкрива следи от ранната Слънчева система

Много неща са се променили през около 4,5 милиарда години, откакто Слънчевата система за първи път се е формирала от дискообразен облак, в който е имало прах и газ.

Онова, от което се е образувало всичко около нас, със сигурност е претърпяло сериозни промени. Станало е част от планети, облъчено е от слънчева радиация и плазма, взаимодействало е с други атоми.

Следователно основните компоненти на този първоначален, ранен прахов диск са трудни за разпознаване. Но не е напълно невъзможно.

Екип от учени идентифицира следи от материал, съхранен в древна скала, паднала на Земята от Космоса и намерена през 2018 г. Според тях трябва вероятно е произлязъл от протопланетния диск в зората на Слънчевата система.

Това откритие може да ни даде нова информация за историята на Слънчевата система и основните градивни елементи, от които всичко около нас, тук на Земята, и около Слънцето, се е родило преди векове.

Слънцето, както и всички други звезди, е родено в облак от прах. Плътен възел в облака се е срутил под въздействието на собствената си гравитация, въртейки се, навивайки материала около себе си в диск, който е захранвал растящата звезда.

Когато Слънцето е било „завършено“, онова, което е останало от този диск, е формирало всичко останало в Слънчевата система: планетите, луните, астероидите, кометите и ледените парчета скала, които съставляват сферичния облак на Оорт, за който се смята, че обгръща всичко това.

Облакът на Оорт е съставен от ледени късове скала, които понякога си проправят път във вътрешната Слънчева система, обикаляйки около Слънцето, отделяйки газ и прах. Това са комети с дълъг период, с орбити от стотици до стотици хиляди години.

Смята се, че облакът на Оорт е останал относително непроменен във времето.

От раждането на Слънчевата система, и по този начин представлява „най-девствения“ пример за първичния материал, съставляващ диска, образувал планетите.

Изучаването на този първичен материал обаче е истинско предизвикателство. Дори когато кометните фрагменти, които го съдържат, изминават дългия път през Слънчевата система, за да навлязат в земната атмосфера, те се разтапят при падането си.

Така стигаме до метеоритите.

Въпреки че в по-голямата си част космосът е празен, кометите и метеоритите понякога се сблъскват. Когато това се случи, е възможно част от кометния материал да се смеси с метеорита и да попадне в него под формата на фрагменти, наречени класти.

Ако този метеорит навлезе в земната атмосфера, той също ще се нагрее. Но съдържащите се в него кометни късове могат да останат защитени и да достигнат повърхността непокътнати.

Именно това открива екипът от изследователи, ръководен от космохимика Елишева ван Кутен от Университета в Копенхаген, в метеорит, наречен Северозападна Африка 14250 (NWA 14250).

Използвайки сканиращ електронен микроскоп и спектроскопски анализ, изследователите са проучили много внимателно съдържанието на NWA 14250 и изотопите на различни минерали, открити в кластите му.

Минералите в някои класти, според изследователите, най-вероятно са от кометен произход, което означава, че метеорити като NWA 14250 могат да представляват инструмент за изучаване на състава на ранната Слънчева система.

Екипът установил още, че кластите са много познати: те приличат на класове, открити в други метеорити от външната част на Слънчевата система близо до Нептун, както и на проби, взети от астероида Рюгу.

Това предполага, казват изследователите, че не само първичният материал е относително често срещан, съставът на протопланетарния диск е бил относително еднакъв по време на формирането на Слънчевата система, пише Science Alert.