Ехооо… Има ли някой на Венера?

Има ли живот на Венера? На този въпрос са се опитвали да отговорят много учени. Джордано Бруно е един от първите, заговорили за наличието на живот във Вселената, за което е заплатил с живота си. Преди него подобни хипотези са изказвани неведнъж, включително от Аристотел.

Ако съдим обективно, животът се заражда там, където има благоприятни предпоставки за възникването и развитието му, затова съществуването на живот във Вселената е напълно закономерно явление. Още не са открити свидетелства, че на други планети има живот, но понякога в различни медии се появява сензационна информация за открити нищожни указания за живот във Вселената.

В нашата галактика почти всяка година се откриват метан и други органични съединения. Вселената е необятна – може да се каже, че тя е безкрайна по своята същност и учените от цял свят допускат, че на някоя неизвестна планета извън границите на Слънчевата система има живот, подобен на земния.

За да възникне каквато и да е форма на живот, е необходимо масата на планетата да не е нито малка, нито огромна, да има около нея атмосфера, признаци на гравитация, подобни на земните, както и подходящи температурни условия. Следващият не по-малко важен фактор е присъствието на вода.

Астрономите и астробиолозите отдавна търсят неведоми жизнени форми на другите планети в Слънчевата система. Най-близкият съсед на Земята е Луната и изучаването й е показало, че тя е лишена от всякакви жизнени форми, както и от условия за тяхното зараждане. На Луната отсъства атмосфера, температурите тук не са предназначени за живот на човека – през деня те стигат до 120 градуса, а през нощта падат до минус 160.

Но в Слънчевата система има планети, чиито условия са по-близки до земните. Марс е първият в списъка кандидати за възможно съществуване на жизнени форми, там има атмосфера, макар и разредена, гравитация – една трета от земната, вероятно има и вода. Е, температурите там не са като в Африка, но при съответна подготовка може да се живее там.

Макар че хората едва ли ще оцелеят на Червената планета – въздухът е силно разреден, затова е невъзможно да се диша нормално, духат силни марсиански ветрове и падат киселинни дъждове. Вероятно във Вселената има организми, които могат да живеят и да се развиват в такива условия, но данните за тях са нищожно малко.

Венера е следващата в списъка кандидати за съществуването на живот. И макар че нашата съседка, наричана Зорница и Вечерница, е пълна противоположност на Марс, тя се смята за почти идеален двойник на Земята, поне по размер. Там има атмосфера (прекалено наситена, гъста), а температурата на повърхността й е около 460 градуса. Затова, независимо от многото сходни фактори животът на Венера е изключен.

Венера е адски горещ свят със смъртоносна за живота атмосфера и серни дъждове, а Земята е удивителна и жива планета, на която има милиони видове флора и фауна. Също така на Венера няма вода.

Но учените смятат, че Венера невинаги е била горещ ад и че причината за него може да е парниковият ефект. Точно той заплашва и Земята.

Апаратът „Венера 13” е направил снимки на Венера, на които в продължение на няколко часа се появяват и веднага изчезват странни обекти – „диск”, променящ своята форма, „черен парцал” и „скорпион”, който много прилича на земните. Леонид Ксанфомалити, доктор на физико-математическите науки, твърди, че на снимките има движещи се обекти, които е възможно да имат свойства, присъщи на живи същества.

А ако се провери цялата информация, получена и от станцията „Венера”, и от американските сонди Magellan и Pioneer Venus, то може да се открие странна закономерност – в едни и същи пластове на атмосферата има серен диоксид и сероводород. Тези газове встъпват в реакция, затова може да се видят отделно само ако някъде редовно не осъществява тяхното производство. Разбира се, глупаво е да се мисли, че на Венера има заводи, които ги произвеждат, но може да се предположи, че присъства някаква форма на живот на планетата.

Не е изключено животът на Венера да е от непознати микроорганизми. Именно бактериите са били първите жизнени форми на Земята.