Орбиталните апарати и марсоходи, изследващи Червената планета, постоянно попълват колекциите на изследователите и любителите на снимки – понякога странни, фантастични и напълно неочаквани за учените. Да разгледаме най-интересните моменти.
Марс привлича вниманието със своята прилика със Земята – подобна маса, приблизително еднакво количество слънчева светлина, признаци за наличието на вода, а може би и на живот. При това Марс е по-стар от Земята с около 100 млн. г., а това означава, че досега разумните марсианци биха могли да са достигнали доста по-голям прогрес от земляните.
Наистина знаем много за Марс – учените са почти сигурни, че преди милиони години това е богата на вода планета с комфортен климат. Но и загадките не са малко. Орбиталните апарати и марсоходи изпращат много снимки от Червената планета и някои кадри предизвикват истинска буря от страсти.
Долината на пирамидите
През 1976 г. сондата на НАСА „Викинг 1” е направила една от най-известните снимки на Марс. На снимката на район с наименованието Cydonia е открито гигантско каменно съоръжение с лице, напомнящо египетския Сфинкс. Към това сензационно 1,5-километрово произведение се предлагали скали, подобни на египетските пирамиди.
Публикуването на снимката породила цяла лавина статии, книги, филми и видеоигри на тема „трудолюбивите марсианци, които не ги е домързяло да направят гигантското човешко лице, за да впечатляват идващите поколения земляни”. Теориите били много – от „звездна врата” между марсианските и египетските пирамиди до библиотека с невероятни знания, оставени ни от извънземните ни прародители.
Заради цялата тази шумотевица заснемането на „марсианската долина на пирамидите” (вече никой не я наричал Cydonia) станало една от основните задачи за новата сонда на НАСА Mars Global Surveyor (MGS). Тя пристигнала на Марс през септември 1997 г. – 18 години след горещите дебати, и успяла да направи заветната снимка чак на 5 април 1998 г. Камерата на MGS била 10 пъти по-чувствителна от тази на „Викинг” и хиляди интернет потребители с нетърпение чакали НАСА да публикува снимката.
Когато това най-сетне се случило, никой не бил доволен – не се виждало никакво лице, само обикновена скала. Само че „контактьорите” продължавали да вярват, още повече че MGS бил заснел долината през тънък слой облаци и много детайли се губели.
Наложило се твърде дълго да чакат за следващата снимка – тя била направена на 8 април 2001 г. в безоблачен летен ден. За максимално качествена фотография дори се наложило да променят ориентацията на сондата.
Уви, вече всички успели да видят, че „лицето на Сфинкса” всъщност е обикновена скала, а не сензационната снимка от „Викинг 1” – просто игра на светлина, сенки, несъвършена техника и човешко въображение. Така завършила историята на „великите загадки на Марс”, но именно след нея ентусиастите по цял свят започнали да се взират в снимките от Червената планета и да намират необичайни неща върху тях.
Снежният човек
През ноември 2007 г. марсоходът Spirit направил снимка в платото Home Plate, която предизвикала истинска буря от коментари. Панорамната камера на марсохода заснела не някакъв артефакт от рода на развалина от мегаполис на милиони години или отломки от космически кораб, а истински жив извънземен. Благодарение на вниманието на интернет потребителите в левия долен ъгъл, почти на самия край на снимката се виждало нещо, което много приличало на фигурата на Снежния човек.
В официалния анонс към снимката на сайта на НАСА нямало и дума за забележителния обект. Любителите на теориите за заговор веднага видели в това знак и решили, че невнимателните цензори са пропуснали снимката с представителя на извънземната раса, за съществуването на която САЩ отдавна знаят, но упорито крият.
Фигурата на снимката наистина много прилича на хуманоид, но има някои нюанси, които поставят точка на завладяващите версии за първи контакт с извънземен живот. Преди всичко марсоходът Spirit няма съвършена цветна камера с висока резолюция както Curiosity. Затова цветните панорамни снимки се „събират” от няколко снимки, направени от черно-бялата камера през няколко филтъра с интервал от няколко минути. Само този факт ни навежда на извода, че на хуманоида му се е наложило да замръзне за 10 минути в своята динамична поза, за да се получи толкова добре на крайната панорамна снимка, състояща се от 154 отделни фотографии. Освен това внимателният наблюдател ще забележи, че фигурата на извънземния е разположена върху парче скала, което се намира на неголямо разстояние от марсохода. Иначе казано, извънземният се е намирал на по-малко от пет метра от Spirit.
Това означава, че ръстът на марсианеца изобщо не е внушителен – нещо от рода на 6 сантиметра. Впрочем ентусиастите по търсенето на извънземни цивилизации могат да намерят фактически материал и в това – например малкият ръст на извънземния би могъл да обясни как успяват да крият цивилизацията си от нашите камери. Но учените на НАСА са на друго мнение и са сигурни, че поредната марсианска сензация е само игра на светлина и сянка върху силно обветряна скала.
Под сянката на марсианската гора
Орбиталната сонда Mars Reconnaissance Orbiter е направила множество снимки, на които се виждат обекти, напомнящи на необикновена, привлекателна с неземната си красота растителност. На снимките се виждат тъмни дървета с метален блясък, странни храсти и тъмни петна „мъх”.
Учените твърдят, че това не е растителност, а основно геоложки образувания, предизвикани от смяната на годишните времена. През зимата в някои региони на Марс пада сняг от замръзнал въглероден диоксид. През пролетта той бързо се топи, преминава в газообразно състояние и струите газове изхвърлят на повърхността долните по-тъмни слоеве грунт.
Но за каквото и да става въпрос, картината наистина е учудващо красива и достойна за ръката на художник не по-малко от красивите земни гори.
Хангар за дирижабъл
През юли 2010 г. Mars Reconnaissance Orbiter засне необичаен обект, подобен на огромен хангар. Разположен е на координати 13°19’50.55″N; 115°35’10.15″W редом с идеално кръгъл кратер, напомнящ на засипаната с пясък чиния на радиотелескопа Аресибо.
На слънчева светлина продълговатият обект с дължина стотици метри наистина напомня на изкуствена полирана конструкция. Но на черно-бяла снимка с по-висока резолюция се вижда, че „хангарът” повече прилича на необичайна пясъчна дюна или на скала, засипана с пясък. Освен това желаещите могат да видят в него и геометрично правилен корпус на космически кораб, и голям навес с черна сянка на входа.
Curiosity
Марсоходът на НАСА Curiosity работи на Червената планета вече повече от половин година и е фотографирал няколко загадъчни обекта, чийто произход предизвика интереса на неспециалистите.
Наред с такива „дреболии” като камък с почти идеална пирамидална форма и разсип на неизвестен каменен „грах”, се открояват две снимки, на които се виждат обекти, подобни на парчета пластмаса.
На 61-вия ден от своята мисия, 7 октомври 2012 г., Curiosity направи обикновени снимки на марсианска повърхност и се натъкна на ярък обект, подобен на парче пластмаса с големина около 1 см. Марсоходът беше задържан с ден, за да може детайлно да заснеме дребното нещо.
След изучаване на снимките учените стигнали до извода, че това наистина е парче пластмаса, но не е артефакт от изчезнала цивилизация, а част от самия марсоход.
Но ето че на 19 декември в района Rocknest марсоходът пресявал марсиански пясък и отново се натъкнал на неясен блестящ обект. Този дребен предмет, подобен на сплескана перла, бил засипан с марсиански пясък, тоест не принадлежал на Curiosity.
Специалистите от НАСА потвърдили, че това не е част от марсохода, а по-скоро е отломка от по-голям камък, разположен на голяма дълбочина под пясъка. Като се отчита, че близо до находката са открити следи от древен пресъхнал ручей, появата на блестящото камъче не изглежда нещо фантастично, но мнозина видели в него изкуствен обект или растение.
Монолитът на Фобос
Не само Марс се е „разписал” със загадъчни обекти. На неговия спътник Фобос също има какво да се види. Става дума за обект, неофициално наричан „монолита”. Този обект е заснет през август 1998 г. от сондата Mars Global Surveyor и е наречен така поради аналогия с фантастичния филм „Космическа одисея”. Става дума за вертикална триъгълна призма с височина 85 метра с „подозрително” правилни пропорции и остри ъгли. Необичайната форма на скалата привлече вниманието на пресата и за монолита започна да се говори. Интересно е, че се говори и до днес, макар че от НАСА заявиха, че това е обикновена скала с необикновена форма.
На Марс също има подобен монолит (-7.2S; 267.4E), който от НАСА наричат „обикновен речен камък”. Той няма ясна правоъгълна форма само заради пикселизацията на снимките. Както се знае, на цифровите снимки пикселите са квадратни, което прави ъглите на всички предмети, заснети с ниска резолюция, прави. В същото време и на Земята има много скали и камъни с почти правилна правоъгълна форма. Трябва да се отбележи също, че на същата тази снимка на Фобос има много подобни скали, макар че точно такава правилна триъгълна форма няма нито една.
Масло в огъня налял астронавтът Бъз Олдрин, който заявил: „На Фобост има странен обект с много необикновена форма. Задължително трябва да се отиде на спътника на Марс.” От гледна точка на търсенето на следи от развити цивилизации това изглежда логично – Марс очевидно е претърпял голяма катастрофа и геологичните процеси за милиони години трябва да са изтрили от повърхността на Червената планета всякакви следи от разумен живот. От друга страна, на безвъздушния мъртъв Фобос може да се съхранили някакви артефакти.
Така или иначе, монолитите на Фобос и Марс засега ще пазят своите тайни, тъй като не се предвижда изследването им в близките години. През 2007 г. Канадската космическа агенция заяви за плановете на мисията PRIME – близо до монолита на Фобос да се спусне безпилотен апарат, но датата на тази мисия още не е назначена. Може би тайната на монолита щеше да бъде разкрита от руската автоматична станция „Фобос-Грунт”, но нейният старт през ноември 2011 г. завърши с катастрофа.
Разгадаването е близо?
Както твърдят специалисти в областта на психологията, повечето от извънземните „артефакти” са следствие на особено свойство на нашия мозък, който иска да вижда познати предмети там, където ги няма. Затова виждаме нечие лице във формата на облака, човешка фигура от сплетени дървета и т.н. Същото се отнася и до снимките от други планети – в купчина от камъни ни се привиждат развалини на град, в необичайни камъни и скали – скелети, здания, черепи и т.н.
Например на снимка, направена през ноември 1999 г. от сондата Mars Global Surveyor, се вижда регионът Promethei Rupes със светъл участък, напомнящ по форма на гигантска „валентинка”. Това „сърце” има почти идеално равни контури, сякаш го е нарисувал талантлив художник. Но едва ли някой вярва, че преди много години марсианците са нарисували 255-метрова картичка „от Марс за земляните с любов”.
И все пак хората ще продължават да правят нови телескопи, ще изпращат нови сонди, ще се вглеждат в космическите снимки и ще виждат в тях вълнуващи признаци на живот и чужд разум. Това е в нашата природа и е част от смисъла на нашето съществуване.
Източник: CNews R&D
