Сондите „Вояджър“ регистрираха мистериозни вълни в междузвездното пространство, които мнозина описват като зловещи звуци от космоса.

Учените все още не могат да обяснят произхода на част от тези сигнали, а самите апарати наближават края на своята историческа мисия.

В Слънчевата система и отвъд нея се разпространяват специфични вълни.

Те се намират в потока на слънчевия вятър – заредените частици, излъчвани от Слънцето – и в междузвездната материя, която взаимодейства с ръба на хелиосферата.

Тези явления се записват от десетилетия, най-вече с помощта на сондите „Вояджър“, съобщава IflScience.

Какви са тези „зловещи“ звуци?

Някои хора описват тези звуци като „зловещи“. В сигналите няма скрити съобщения или разпознаваеми мелодии, а предимно свистене и бял шум.

Въпреки това слушателите споделят, че тези звуци от космоса им звучат неприятно и дори страшно.

Но как изобщо може да съществува звук в космоса?

Звукът не може да се разпространява във вакуум, тъй като звуковите вълни се нуждаят от среда, през която да преминат. И ако космосът беше идеален вакуум, не бихме чули нищо от него.

В действителност обаче космосът има изключително ниска плътност, която не е постоянна, а се променя в зависимост от слънчевата активност.

Именно затова в междупланетната и междузвездната плазма могат да се разпространяват вълни.

Обикновено в междупланетната среда на разстоянието на Земята има между 3 и 10 частици на кубичен сантиметър. Тази среда е толкова разредена, че ако човек попадне в нея, не би чул абсолютно нищо.

Въпреки това този материал е достатъчен за разпространението на плазмени вълни.

Безценните данни от „Вояджър“

На земната орбита скоростта на плазмата в слънчевия вятър е около 50 км/с.

Сондите „Вояджър“ успяха да запишат движението на тази плазма, което е възможно и за други космически апарати, дори от Земята. Някои от тези записи обаче все още нямат обяснение.

Тъй като „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ прелетяха покрай гигантските планети в нашата Слънчева система и след това навлязоха в междузвездното пространство, техните записи на плазмени вълни са от огромна научна стойност.

Те предоставят важни данни за взаимодействието на слънчевия вятър с планетите, както и за контакта между междузвездната плазма и хелиосферата (зоната на влияние на Слънцето).

През август тази година двата космически апарата ще навършат 49 години от изстрелването си. Скоро те ще спрат да бъдат годни за записване на данни.

Сондите „Вояджър“ вече надхвърлиха многократно очакванията за продължителността на своята мисия, като на моменти специалистите трябваше да изключват някои от инструментите им, за да удължат живота им.

„Щом спрат да комуникират със Земята, те ще се превърнат в „мълчаливи пратеници“, казва научният ръководител на проекта „Вояджър“ Линда Спилкър.

Преди няколко седмици екипът на мисията трябваше да изключи още един от инструментите, за да пести енергия, но подсистемата за плазмени вълни остава работеща и на двата апарата.

Екипът планира мащабна и потенциално рискована намеса, за да намали още повече консумацията на енергия и да удължи живота на двете сонди.