Венера често е наричана „близначка“ на Земята заради сходните си размери и маса, но между двете планети има една съществена разлика. Венера няма естествен спътник.

Нови компютърни симулации предполагат, че в миналото тя може да е имала луна, която обаче е била притеглена обратно към планетата и унищожена.

Въпросът защо Венера няма луна е един от дългогодишните пъзели в планетарната наука

Ново изследване предполага, че отговорът може да се крие в начина, по който планетата се е въртяла около оста си в далечното минало.

Астрономи са използвали компютърни симулации, за да проследят как би се държал хипотетичен спътник около Венера под въздействието на гравитационните и приливните сили.

Според резултатите съдбата на такъв спътник до голяма степен би зависила от скоростта на въртене на младата Венера.

Учените допускат, че огромен сблъсък в ранната история на Венера би могъл да създаде диск от материя около планетата, от който да се формира луна.

Какво би се случило след това обаче, зависи от ротацията на планетата?

Ако ударът е оставил младата Венера с бързо въртене, при което денят е бил по-къс от около 12 часа, голям спътник с маса, подобна на тази на нашата Луна, би могъл да остане в орбита в продължение на милиарди години.

При по-бавна ротация обаче ситуацията би била коренно различна.

Приливните сили постепенно биха започнали да притеглят спътника към Венера.

С течение на времето той би се приближавал все повече, докато накрая гравитацията на планетата не го разкъса.

Според симулациите това би могло да се случи в рамките на период от 30 милиона до 1,7 милиарда години.

Интересното е, че изследването не изисква допълнително мащабно космическо събитие, за да обясни изчезването на евентуалната луна.

Учените са сравнили резултатите от симулациите на орбитата с отделни модели на големи сблъсъци с Венера.

Тези модели показват, че сблъсъците, които биха оставили Венера с бавна ретроградна ротация, най-често биха създали дискове от материя, които отново биха паднали върху планетата.

В някои случаи би могла да се образува и луна, но тя би била на самата граница на стабилността под влиянието на приливните сили.

Това отваря възможността Венера да е загубила своя евентуален спътник чрез напълно естествена приливна еволюция, без да е необходима нова космическа катастрофа.

Изследователите са използвали два различни модела за това как скалистата вътрешност на Венера разсейва приливната енергия.

И двата модела са дали сходни резултати при по-бавна ротация, но са се различавали при сценарии с масивни луни и бързо въртене.

Това показва, че крайният изход зависи и от свойствата на вътрешността на Венера, за които учените все още нямат достатъчно директни данни.

Изследването е важно не само за Венера

Учените смятат, че подобни екзопланети, които обикалят много близо до своите звезди, вероятно трудно биха задържали големи естествени спътници. Това може да има последици и за тяхната климатична стабилност.

Все пак съществуването на луна не е задължително условие една планета да бъде подходяща за живот.

Естественият спътник може да има определени влияния върху планетата, но не е единственият фактор, който определя нейната обитаемост.

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание „Астрофизикъл джърнъл“.