НАСА проведе най-мащабната и цялостна симулация досега на първия полет на роботизирания апарат Dragonfly.

Дронът е предназначен за изследване на най-голямата луна на Сатурн – Титан.

Тестът бе реализиран на специализиран компютърен стенд в Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ, като бяха задействани хардуер и системи, максимално близки до реалната летателна конфигурация.

По време на виртуалното изпитание Dragonfly успешно се отдели от защитната си капсула, прелетя автономно над симулираната повърхност на Титан, картографира терена, набеляза безопасна зона за кацане, коригира траекторията си и извърши снижаване.

За първи път инженерите успяха да обединят в общ комплексен тест почти всички ключови модули и операции, необходими за дебютния полет на чуждия свят.

Симулацията интегрира летателния софтуер и авиониката с виртуални потоци от данни за навигационните камери, инерциалните измервателни блокове и лидара.

Лидарната система е от критично значение за измерване на височината, наклона на релефа и откриването на опасни препятствия.

Специализиран софтуер генерираше в реално време изображения на пейзажа на Титан, идентични с тези, които оптичните сензори ще регистрират по време на реалната мисия.

Разработката на летателните алгоритми премина през няколко етапа – от тестване на отделните ротори до симулации на кратки преходи и частичен оглед на местността.

Интегрирането на лидара даде възможност за провеждане на най-детайлния цифров полет до момента.

Използването на оборудване с летателни спецификации позволява на екипа да провери взаимодействието между различните възли и да отстрани потенциални грешки в трансфера на данни и изпълнението на командите.

Автономна навигация в екстремни условия

Поради огромното разстояние между Земята и Сатурн е невъзможно подаването на оперативни команди в реално време по време на маневри.

Dragonfly трябва да взема решения напълно самостоятелно – да оценява обстановката, да чертае летателния курс и да избира места за кацане.

Предстои НАСА да пренесе тестовете върху физическия летателен апарат, както и да симулира реакцията на софтуера при непредвидени технически повреди и аномалии.

Успоредно с това инженерите изпитват механизма за освобождаване на апарата по време на спускането през атмосферата.

Преди окончателното отделяне Dragonfly трябва да се разгъне от транспортна позиция, да заеме правилна ориентация и да развърти роторите си.

Проверките целят да гарантират здравината на конструкцията, плавния ход на разгръщане и сигурното фиксиране във всякакви условия.

Мисията Dragonfly цели да разгадае тайните на сложния химичен състав, геологията и плътната атмосфера на Титан.

Със своите множество ротори апаратът ще прелита десетки километри между различни точки на повърхността.

Основна задача е изследването на органичните съединения, които могат да хвърлят светлина върху предбиологичната химия и процесите, довели до появата на живот на Земята.

Стартът на експедицията е насрочен за не по-рано от 2028 година

След около шестгодишен преход в междупланетното пространство Dragonfly трябва да достигне Титан през 2034 година. Успешната пълна симулация бележи ключов крайъгълен камък в подготовката, макар че пред екипа все още предстоят финални тестове на физическия хардуер за работа в реалната извънземна среда.