Астрономи и специалисти по екоинформатика стигнаха до заключението, че в околностите на Слънчевата система едва ли съществуват технологично развити цивилизации.

Според техните изчисления животът на повечето съседни планети се развива значително по-бавно от земния и най-вероятно все още се състои само от едноклетъчни микроорганизми.

Авторите на изследването се обръщат към известния въпрос на физика Енрико Ферми – защо все още не виждаме следи от извънземен разум.

Професор Крис Доути и неговите колеги предполагат, че темповете на еволюцията се определят не просто от възрастта на едно небесно тяло, а от общия обем на фотосинтезата.

Сложните форми на живот не могат да възникнат без постоянен приток на енергия, която се натрупва от растенията.

На Земята топлите и влажни региони произвеждат повече растителна биомаса и осигуряват среда за множество животни, докато студените и сухи области се развиват по-бавно.

Какво представлява парадоксът на Ферми и защо Вселената мълчи?

Изследователите съпоставят тези природни закономерности с геоложката история на нашата планета.

Преди появата на васкуларните растения земните организми са свързали приблизително 2,4 × 10^25 грама въглерод за 3,2 милиарда години.

След това биосферата е натрупала още 7 × 10^25 грама въглерод до момента, в който се появява човекът.

Общият обем на свързания въглерод показва етапа на еволюционно развитие на планетата, казва Камерън Храбак

За сравнение авторите оценяват потенциала на екзопланетата TRAPPIST-1e, отдалечена на 40 светлинни години от нас.

Този свят е с милиарди години по-стар от Земята, но местните организми са свързали едва 21% от въглерода, натрупан от древната Земя преди появата на васкуларните растения.

Ако на TRAPPIST-1e съществува живот, той значително изостава от земния и е на етап микроби.

Повечето потенциално обитаеми екзопланети се въртят около червени джуджета – най-разпространените звезди в нашата галактика.

Тези светила излъчват слаба светлина, а планетите около тях често са подложени на приливно заключване, обръщайки само едната си страна към слънцето.

Доцент Майкъл Гоуенлок отбелязва, че местният живот може да е произвеждал кислород и органични вещества по-дълго от земния.

Въпреки това общият годишен обем на фотосинтезата на такива тела остава скромен, тъй като лъчите осветяват само половината от повърхността им.

Преподавателят от Бристолския университет Денис Сергеев е съставил климатични карти за 29 екзопланети с течна вода

За тях учените са изчислили нивото на осветеност, температурата и валежите.

Само две планети от списъка изпреварват Земята по натрупана биомаса: GJ 1061c и K2-3d. И двата свята се оказват по-големи, по-горещи, по-ярки и по-стари от другите съседни планети.

Още три планети достигат нивото на мезозойската ера, която на Земята съответства на епохата на динозаврите.

На световете, подходящи за живот, растежът на растителността се ограничава по-скоро от редките валежи, отколкото от недостига на светлина.

Разумните същества около съседните звезди биха се формирали в условия на умерени савани или полупустини.

Предците на човека на Земята също са се развивали в гористи савани с умерено количество дъждове.

Крис Доути отбелязва, че природните условия на такива планети напомнят на сухия свят от романа „Дюн“, а не на тропическите джунгли от филма „Аватар“.

Авторите на изследването смятат своите заключения за предварителна оценка

Свойствата на атмосферата могат значително да променят климата и хода на фотосинтезата.

Астрономите планират да прецизират тези изчисления след събирането на данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Екипът от учени е публикувал резултатите от своите изчисления в International Journal of Astrobiology.