Смъртта на най-влиятелния теоретичен физик в историята, Алберт Айнщайн, дава началото на една от най-необичайните и противоречиви истории в съвременната медицина.

След кончината му през 1955 г. неговият мозък е изваден тайно, консервиран и в продължение на десетилетия съхраняван в частни ръце без първоначално съгласие.

Патоанатомът д-р Томас Щолц Харви, натоварен с аутопсията на великия учен, решава самоволно да запази органа, въпреки изричното завещание на физика.

Приживе Айнщайн настоява тялото му да бъде кремирано, а прахът – разпръснат на тайно място

Причината за това му желание е да се избегне превръщането на гроба му в обект на фанатично поклонение.

Няколко дни след погребението Харви успява да издейства със задна дата неохотното одобрение на сина на учения – Ханс Алберт.

Разрешението обаче е придружено от категорично условие

А именно – ценният орган да се използва единствено и само за научни цели.

През следващите години патологът нарязва мозъка на около 240 части и подготвя стотици микроскопски проби.

В продължение на десетилетия, докато сменя различни щати и работни места, Харви разнася и пази пробите в обикновени буркани.

В наши дни по-голямата част от запазените фрагменти и хистологични препарати се намират в Медицинския център в Принстън и в музея „Мютер“ във Филаделфия.

Водещият мотив зад постъпката на Харви е амбицията да разкрие биологичния код на гениалността

А също – да установи дали мозъкът на ум като Айнщайн се различава структурно от този на обикновен човек.

Редица проучвания се опитват да дадат отговор на този въпрос.

Публикуван през 2012 г. научен труд посочва някои анатомични особености. Сред тях е и допълнителна бразда в челния дял, свързван с работната памет и пространственото планиране.

Въпреки тези констатации научната общност остава скептична дали подобни детайли обясняват забележителния му интелект.

Човешкият мозък се отличава с естествена индивидуална вариативност, учените подчертават, че за реални заключения е необходимо сравнение с мозъците на стотици други гении.

Към момента нито едно изследване не може да докаже категорично дали уникалните черти на Айнщайн са причина за гения му, или просто стандартно природно отклонение.