Жертвоприношението на деца и девойки е сред най-мистичните и мрачни ритуали в историята на империята на инките.

Ново мащабно токсикологично проучване на мумифицирани останки, открити във високите светилища на Перу и Аржентина, хвърля неочаквана светлина върху психоактивните вещества, с които са били третирани избраниците преди смъртта им.

Публикуваните в списание Antiquity данни сочат, че жреците са използвали не само традиционните листа от кока, но и алкохолни напитки. А също и съставки от растения, употребявани за приготвянето на мощната халюциногенна отвара аяхуаска.

Ритуалът, известен като капакоча, е заемал централно място в духовния живот на инките.

Обществото е вярвало, че принесените в жертва се превръщат в пратеници и посредници между смъртните и боговете.

Смятало се, че консумацията на свещени растения засилва техните пророчески способности и подготвя съзнанието им за прехода в отвъдното.

„Досегашните изследвания или завършваха с отрицателни резултати, или се концентрираха единствено върху следи от кока,“ споделя ръководителят на екипа д-р Дагмара Соха от Варшавския университет, цитирана от Рhys.org.

Токсикологията разкрива последните дни на жертвите

Благодарение на изключителната съхраненост на телата в ледените планински масиви, учените получават уникален достъп до биологичен материал.

Тъй като химичните съединения се натрупват трайно в кератина на косата и ноктите, модерната токсикология успява да възстанови точната диета и приетите медикаменти седмици и месеци преди фаталния край.

Екипът изследва проби от осем мумии, открити на различни култови места в Перу и Аржентина.

Целта на анализа е не само да се идентифицира пълният спектър от упойващи вещества, но и да се проследи дали начинът на провеждане на церемонията се е различавал според географското местоположение.

„Искахме да установим какви точно психоактивни смеси са приемали децата и дали техният подбор разкрива специфики в провеждането на ритуалите на отделните свещени върхове. Съвременните методи ни позволяват да уловим дори минимални концентрации на тези вещества“, обяснява д-р Соха.

Кока, чича и следи от аяхуаска

Анализите потвърждават присъствието на кокаин във всичките осем изследвани мумии. За инките растението е било божествен дар, но освен сакралната си роля, коката е изпълнявала и чисто практическа функция. Тя е помагала на младите жертви да преодолеят изтощението и острата височинна болест по време на дългия и тежък преход до планинските върхове.

В четири от случаите са открити ясни следи от системна употреба на алкохол. Най-вероятно става въпрос за чича. Традиционно ферментирало питие от царевица.

Историческите източници сочат, че напитката е давана непосредствено преди финалната фаза на обряда, за да притъпи сетивата на децата, да намали страха и да ги въведе в състояние на спокойствие.

Най-забележителният резултат обаче идва от пробите на прочутата „Дама от Ампато“, популярна още като „Ледената девойка Хуанита“.

В нейните останки е изолиран хармин. Това е алкалоид, съдържащ се в лианите от рода Banisteriopsis, които са ключов компонент при приготвянето на аяхуаска.

„Откриването на хармин при Ледената девойка е изключително интригуващо. Това подсказва, че специални отвари с това вещество са били предназначени за конкретни свещени върхове и церемонии с по-висок ранг“, допълва Соха.

Различия в свещените ритуали

Химическите разлики между отделните мумии категорично опровергават тезата, че ритуалът капакоча е бил строго унифициран.

Начинът на упояване и подготовка е варирал спрямо местните обичаи, конкретните божества, към които е било насочено жертвоприношението, и специфичните особености на самите светилища.

Резултатите от проучването показват сложното преплитане между религиозен фанатизъм, древна фармакология и психология в стремежа на инките да умилостивят боговете си.

Пет века след трагичната гибел на пожертваните деца в името на боговете, съвременните технологии хвърлят нова светлина върху техния бит и духовния свят на древната империя.

Според изследователя Соха, ключовият ритуал „капакоча“ не е следвал строг, общоприет шаблон, а е бил гъвкаво приспособяван към специфичните местни вярвания и регионални култове.