Психопатите. Познавате ли ги?

Опасни ли са психопатите? Може ли да ги разпознаете сред хората около вас? Да видим какво знаете и какво може да научите за тях.

В момента, в който попаднат в сложни житейски ситуации и събитията не се развиват така, както им се иска, когато желанията им не се осъществяват, те веднага демонстрират своето раздразнение, изобщо без да се съобразяват с реакцията на околните. Тях нищо не може да ги спре.

В състояние на ярост те могат да преминат към открита агресия. Това поведение, игнориращо социалните норми, е получило названието „психопатично”. Сред лицата, извършващи престъпления, така наречените асоциални психопати са много. За щастие психопатията не освобождава от наказателна отговорност, тъй като това не е психическо заболяване, а особеност на развитието на личността.

По какво се различават нормалните хора от психопатите като цяло и асоциалните психопати в частност?

При нормалните хора има много силни сдържащи механизми – техните социални мотиви. Това е вътрешна потребност не просто да се съблюдават приетите норми на поведение, а с цялата си същност да им съответстват и да бъдат добри хора в собствените си очи. Благодарение на тези мотиви ние изпитваме емпатия и можем да се поставим на мястото на другия.

Цената на емоционалния срив и проявената жестокост към друг е загубата на любовта и уважението към самия себе си. Социалните мотиви се формират в процеса на възпитанието. В най-ранно детство детето ги получава от тези, които го заобикалят, от тези, които го обичат, и тези, на които иска да прилича.

И в това е принципната разлика между хората и животните. При животните действат вродени, биологически обусловени социални инстинкти, които автоматично предотвратяват взаимното им изтребление. Когато един от борещи се вълци се почувства победен, той покорно подлага на победителя шията си и победителят, както е бил разгорещен в сражението, не впива зъбите си и не убива съперника си. Това не е благородство, това е действието на социалния инстинкт.

Човекът не се ражда със социални инстинкти и ако в него не се развиват социалните мотиви, той може да бъде много по-опасен за околните от някой див звяр. Единствено страхът от наказание го възпира да извърши престъпление. Но за асоциалните психопати дори този страх не съществува. Защо?

Защото при тях липсата на социални мотиви се съчетава с особеностите на темперамента и на мисленето – те са импулсивни и не са способни да оценят възможните последствия от своето поведение, а това води до нарушение на самоконтрола. За щастие особеностите на асоциалните психопати често се набиват на очи и могат да послужат като предупреждение за околните, което прави асоциалната психопатия в някакъв смисъл по-малко опасна от социалната психопатия.

По-трудно е да бъдат различени социалните психопати. На пръв поглед те правят добро впечатление и дори изглежда, че проявяват интерес към околните. Поведението им е в норма и нямат неуправляеми емоционални сривове… Изведнъж обаче се оказва, че този човек е способен да направи зад гърба ви всякаква гнусотия – стига това да остане тайна.

Познавах една жена, много успешен ръководител на академична програма в един университет. Тя изглеждаше доброжелателен и съчувстващ човек, помагащ на попадналите в трудна ситуация, и проявяваше търпимост, особено към слабите.

Изведнъж разбирам от случайна свидетелка за разговор на тази жена с ректора на университета. Тя много ясно намекнала, че препоръчва да бъде уволнена служителка в нейната програма – не просто една от най-добрите преподавателки в университета, а жена, намираща се в момента в много сложна житейска ситуация. Ръководителката на проекта решила да я уволни „с чужди ръце”, знаейки, че в ректора с чиновническа психика тази преподавателка предизвиква раздразнение със своето естествено чувство за собствено достойнство и независимост.

И тук, съпоставяйки няколко факта, аз разбрах, че същото чувство на раздразнение тя предизвиква и в ръководителката на проекта и че тя винаги е поддържала не просто нещастните и отритнатите от съдбата, а само тези, които тя е смятала, че стоят по-ниско от нея и до които е усещала своето превъзходство. А до тези, които са имали основания за самоуважение, тя се е чувствала некомфортно и е изпитвала силно желание да ги мачка, но незабележимо, защото е знаела, че не е прието да се държи по този начин и е умеела да преценява ходовете си.

Това е поведението на социалните психопати. Както и при асоциалните психопати, те нямат социални мотиви. Ако изпитват към някого ревност или завист (а те ги изпитват много често), никакви морални норми, които така и не са станали лични мотиви, не могат да ги спрат. Но при тях е запазен контролът над собственото им поведение. Те на са импулсивни, постъпките им са подредени и разумни. Те добре знаят как трябва да се държат, така че да не ги съдят.

При това социалните психопати могат да извършат чудовищни престъпления по отношение на хора, които не предизвикват у тях лична неприязън. Най-важното е, че при това тях самите нищо не ги е заплашвало. От техните редици са излезли чудовища, измъчвали и убивали беззащитни хора в концлагерите.

Оказва се, че в тежките условия на война хората без социални мотиви са много повече, от колкото сме предполагали. Те искрено смятат тяхната готовност да изпълняват безнравствени заповеди за добросъвестно изпълнение на дълга си, а самата заповед – за оправдание на всякакво поведение. Още повече че извършеното от тях не предизвиква в душата им никакъв вътрешен конфликт.

Трябва да отбележим, че по време на делото срещу офицера от Гестапо Адолф Айхман се изяснило, че този скучен и подреден чиновник съвсем спокойно е осъществявал масов геноцид, въпреки че жертвите не са предизвиквали у него лична враждебност. И това въобще не му е попречило да предложи детайлно разработен план за тяхното „промишлено” унищожаване. Айхман е типичен представител на социалните психопати.

Какво можем да противопоставим на психопатите? Родителите трябва да помнят, че социалните мотиви започват да се формират в най-ранно детство. Ако детето чувства топло отношение към себе си и от него се очаква насрещна топлота. Тясна емоционална връзка с тези, към които детето е привързано (родители, баба и дядо), желанието тези близки хора да го обичат, а не просто да се грижат за него, способства за развитието на социални мотиви.

Ако проявите на съчувствие към другите от страна на детето и неговата потребност да направи на някого нещо добро постоянно се поддържат и одобряват от близките, тогава шансът да се развие психопат е сведен до минимум.

Вижте още интересни статии в СРодители