Когато престъпникът излезе от затвора, всички се интересуват ще попадне ли той отново вътре, превъзпитал ли се е, или както преди е склонен към противообществени деяния.
Смята се, че на по-малко или повече достоверна прогноза, отнасяща се до рецидивиста, е способен само психолог или психиатър – ако престъпникът е психопат, значи към него е необходима проявата на особена бдителност и очакване на връщането му в затвора.
Но в действителност, както пишат в British Journal of Psychiatry психиатърът Джеръми Койд и колегите му от университета „Куин Мери” (Великобритания), такива методи почти нищо не казват за възможността от ново престъпление, дори човек директно да демонстрира психопатични признаци.
Изследователите анализирали данните за 1396 затворници, които били осъдени поне на две години за престъпления от сексуален или насилствен характер и на които скоро предстояло излизане на свобода.
С всеки от тях половин година преди освобождаването бил проведен разговор, за да се изясни какво може да се очаква от човека в бъдеще, има ли той разстройство на личността, признаци на шизофрения, депресия, склонен ли е към алкохолно увлечение или злоупотреба с други вещества. Но и разбира се, да се изясни има ли в характера му психопатични черти. Всичко това се оценявало по три различни методики.
Резултатите били сравнени от учените със статистиката на рецидивите на изследваните затворници и се оказало, че предсказването на повторно престъпление за психопатите е вярно само в 50% от случаите. С такъв успех можело просто да се хвърля „ези-тура”.
За тези, които страдали от зависимости, от депресия или демонстрирали симптоми на шизофрения, процентът на съвпадение бил по-висок – между 60 и 75%. А при тези, които просто били склонни към антисоциално поведение, вероятността от отгатване на повторно престъпление била отново ниска – 53,2%.
Интересът към психопатите е разбираем – психопатични черти на личността имат около 1% от хората, а в затворите този показател може да стигне от 15 до 25% от общия „контингент”. И очевидно, че съдебните психиатри изпитват силен натиск от страна на обществото, което би желало да се предпази от рецидивисти. Затова съдебните медици са склонни по-скоро да се престарават, отколкото да недогледат.
Но такова „престараване” очевидно не е много ефективно. Върху вероятността, че човек ще повтори престъплението, влияят множество фактори, включително психологически, и ако невробиолозите със своята магнитно-резонансна томография не препоръчват да се правят еднозначни предсказания, то и едното наличие на психопатични склонности явно е недостатъчно.
Източници: Reuters и ABC Science
