Англия провеждала шокиращи химически и биологични опити с хора
По време на Студената война правителството на Великобритания използвало населението на страната в качеството на неволни опитни зайчета, като изпитвало върху него химични и биологични методи на войната в много по-големи мащаби, отколкото се смятало преди.
Такива са изводите от нови исторически разследвания, пише The Independent.
В хода на над 750 секретни операции стотици хиляди обикновени британци били подлагани на „учебни“ нападения с прилагането на химическо и биологично оръжие, които се осъществявали от въздуха, от кораби и от камиони.
Досега учените смятаха, че такива операции са провеждани с много по-малък размах. Но ново изследване, проведено от професора по нова история Улф Шмит (Ulf Schmidt) от университета в Кент, показва, че британската военна авиация е хвърляла хиляди килограми химически вещества с „неизвестно ниво на токсичност“ над цивилното население в Солсбъри и околностите му в графство Уилтшър, в Карингтън, графство Бедфордшър, и в Норич, графство Норфолк.
Тези вещества в значителни количества са разпръсквани над Ламанша и Северно море. Степента на щетите, причинени на крайбрежните градове и селища на Англия и Франция, е неизвестна.
Разследването за първи път показва, че в периода от 1953 до 1964 г. от кораби, самолети и движещи се камиони са разпръсквани около 4600 кг смес от цинков сулфид и кадмий (днес тя се смята за канцерогенна поради наличието на кадмий).
Научното разследване на проф. Шмит, описано в излязлата на 9 юли книга Secret Science („Тайна наука“), показва, че пътниците на лондонското метро също са използвани като опитни зайчета, и то с много по-голям размах от смятаното.
В хода на новото изследване е установено, че в столичното метро през май 1964 г. се провеждали неизвестни полеви изпитания на биологично оръжие.
При секретна операция, провеждана от учените от държавния научноизследователски център за химическа и биологична война в Портън Даун, графство Уилтшър, в големи количества били разпръсквани бактерии с названието Bacillus globigii. Учените искали да разберат по какъв начин аерозолите в метрото се придвижват на големи разстояния – вътре във вагоните или чрез системата за вентилация.
По това време властите смятали, че Bacillus globigii е безвредна, но днес тя се смята за причина на хранителни отравяния, очни инфекции и дори заразяване на кръвта. Но не е известно опитвали ли са се властите както следва да проверят тази бактерия преди разпространението ѝ в метрото. За проведените по-рано полеви изпитания в метрото, състояли се през юли 1963 г., историците знаят отдавна.
Но сега новите изследвания сочат, че някои привлечени към изпитанията учени имали лоши предчувствия. Някои от тях смятали, че от политическа гледна точка е нежелателно в Британия да се провеждат мащабни изпитания с използването на живи бактериологични причинители на болести.
Едно изпитание с прилагането на живи бактерии на чума било проведено през 1952 г. над западното крайбрежие на Шотландия. Отдавна е известно, че през облака бактерии тогава случайно минал риболовен кораб и властите много силно се разтревожили, опасявайки се някой от рибарите да не се зарази.
Изпитанията на чумната бактерия, макар да били провеждани в морето, това било само на няколко мили от остров Луис с население няколко хиляди души.
Провеждащите опитите учени от държавни институции посочили, че преобладаващият вятър там дъха към морето от крайбрежието. Но ако той беше променил посоката, хиляди жители на Хебридските острови рискували да се заразят с чума, казва проф. Шмит.
След инцидента с риболовния кораб учените искали да продължат провеждането на изключително опасни полеви изпитания, но извън пределите на Великобритания. Затова премиерът на страната Чърчил утвърдил план за провеждане на такива опити на Бахамските острови.
Новите разследвания показват, че правителствените учени смятали, че Бахамите се явяват „най-доброто място на Земята“ за провеждане на такива изпитания „без ограничения“.
През 1954 г., по указание на британското правителство, група специалисти по водене на биологична война се насочили в морски регион недалеч от необитаем остров на Бахамите, където пуснали облак опасни вируси на венецуелски конски енцефалит (Venezuelan Equine Encephalitis). Този вирус у човека предизвиква треска, продължителна умора, главоболие, а понякога води до летален изход.
Новите разследвания за първи път установили, че друга британска колония – Нигерия, била мястото, където се провеждали изпитания в рамките на подготовката за химическа война. В южната част на Нигерия, в района Обанагоро, четири британски експедиции 15 месеца разпространявали в големи количества експериментален нервнопаралитичен газ от разряд на химическо оръжие и оценявали неговото въздействие.
Преимуществото на такова място за провеждане на експерименти се състояло в това, че учените правели своите опити в тропически условия и разбира се, не във Великобритания и не в Австралия.
Последствията от такова разпръскване на нервнопаралитичен газ за местното население (включително за наетия за провеждането на експеримента в Нигерия местен персонал) са неизвестни.
Учените още не са успели да изяснят кой се е занимавал с особено опасните експерименти, като се започне с нервнопаралитични отровни вещества от артилерийски снаряди, мини и авиационни касетъчни бомби. Точно както не са успели да установят и степента на зараза на нигерийската почва и нивото на щетите за близките селища и училища от токсичните облаци, които се разлитали над селските местности.
„Държавните записки, които успях да разгледам, мълчат по този въпрос, което е доста любопитно“, казва Улф Шмит.
„По съвсем основателни причини провежданите в Нигерия експерименти са били строго забранени в самата Великобритания, затова всички записки и снимки, свързани със следвоенните изпитания на нервнопаралитично отровно вещество в Африка, са смятани за особено секретни“, отбелязва ученият.
В хода на своите разследвания проф. Шмит изяснил също, че химичните изпитания по време на Студената война са провеждани широко на британски войници доброволци в самата Великобритания, като участниците били доста повече, отколкото се смятало по-рано.
Сега изследователят смята, че само в периода от 1945 до 1989 г. са проведени до 30 000 секретни експеримента с химични бойни отровни вещества върху повече от 14 000 британски войници, основно в Портън Даун. Според Шмит в повечето случаи войниците не били съвсем информирани за същината на планираните експерименти, във връзка с което те давали съгласие, без да знаят какво ги очаква.
Разпространение на болести: „безвредни“ заместители
Свръхмалки частици със смес от цинков сулфид и кадмий. През Студената война учените във Великобритания и САЩ използвали това неорганично вещество като „безвреден“ заместител, имитиращ действието на бойни биологични средства в долните слоеве на атмосферата и на повърхността на земята.
Досега е неизвестно предизвикали ли са някакви заболявания тези частици, които при попадане в дробовете на човека са оставали там в продължение на десетилетия.
Bacillus globigii. Тази бактерия е използвана като предполагаемо безвреден заместител за имитация на разпространение и проникване на бойни биологични средства във вид на аерозоли, както и за изучаване на нейното въздействие.
По време на провеждането на полевите изпитания в годините на Студената война тази бактерия не била смятана за вредна, но сега е известно, че тя предизвиква треска, хранителни отравяния (които понякога завършват с летален изход), перитонит и заразяване на кръвта.
Чумна бактерия (Pasteurella pestis). Тази изключително заразна бактерия била разпръсквана само над морски райони, но това се правело много близо до шотландския остров Луис, където живеели хиляди хора.
Изглежда, в хода на експериментите учените разчитали само на това, че вятърът няма да смени посоката и скоростта и няма да занесе бактериите на острова. Това е една от бактериите, които в миналото са предизвиквали чума по цял свят (включително черната смърт в средновековна Европа).
Венецуелски конски енцефалит (Venezuelan Equine Encephalitis). Този вирус е разпръсван над морски райони близо до необитаем остров на Бахамите. Вирусът отслабва или убива коне и магарета, а също може да предизвика силна треска у човека и дори да стане причина за неговата смърт. Вирусът се разпространява от комари, хапещи конете.
Нервнопаралитични отровни вещества от серия G. Това бойно отровно вещество е разпръсквано над неголяма територия в Южна Нигерия, на няколко километра северно от град Вари. За първи път нервнопаралитични отровни вещества от серия G са прилагани от нацистите по време на Втората световна война. В тази група влиза и такова вещество като зарин. То въздейства върху нервната система на човека, нарушавайки функционирането на организма, и обикновено предизвиква смърт.
Оцелелите могат продължително време да страдат от нервни увреждания и психически разстройства.