Нов анализ на сателитни наблюдения разкрива, че през последните три десетилетия Антарктида е загубила близо 12 950 квадратни километра (около 5000 квадратни мили) заземен лед.

Това предоставя една от най-ясните и сурови картини за промените, настъпващи на замръзналия континент.

Проучването разглежда сателитни данни от над 30 години, за да проследи промените в линията на заземяване на Антарктида.

Това е критичната граница, при която ледниците, лежащи върху скална основа, започват да се носят по повърхността на океана.

Тази граница играе ключова роля за покачването на морското равнище в световен мащаб.

След като ледът премине линията на заземяване и започне да плава, той може да се топи или откъсва по-лесно, което в крайна сметка допринася за повишаване на нивата на океана.

„Знаем, че това е от решаващо значение от 30 години, но за първи път го картографираме цялостно в цяла Антарктида за толкова дълъг период от време“, сподели Ерик Риньо от Калифорнийския университет в Ървайн.

Появяват се проблемни зони

Въпреки драматичните основни данни, изследването установява също, че голяма част от Антарктида остава стабилна.

Около 77% от бреговата линия на континента не показва забележимо движение на линията на заземяване от средата на 90-те години на миналия век. Това предполага, че големи части от ледената покривка се задържат.

Останалата една четвърт от ледниците на Антарктида обаче разказва различна история.

В региони като крайбрежието на Амундсеново море в Западна Антарктида, Антарктическия полуостров и части от Източна Антарктида учените наблюдават значително отстъпление.

Най-драстичните промени са настъпили в близост до някои от най-внимателно наблюдаваните ледници на континента.

Ледникът Pine Island се е отдръпнал с около 33 километра, ледникът Thwaites с 26 километра, а ледникът Smith с удивителните 42 километра за периода на изследването.

Като цяло линията на заземяване се отдръпва със средна скорост от приблизително 442 квадратни километра годишно.

По-топлата океанска вода нанася „дълбоки рани“

Учените твърдят, че основният двигател на тези промени е затоплящата се океанска вода, която прониква под плаващите ледени шелфове на Антарктида.

„Там, където топлата океанска вода е изтласквана от ветровете, за да достигне до ледниците, виждаме големите рани на Антарктида. Това е като балон, който не е пробит навсякъде. Но там, където е пробит, пробождането е дълбоко“, обяснява Риньо.

Докато по-топлата вода топи леда отдолу, шелфовете изтъняват и губят способността си да задържат ледниците зад тях.

Това позволява на заземения лед да се оттегля навътре в сушата. Не всички наблюдавани промени обаче отговарят на този модел.

Изследователите отбелязват, че части от североизточния Антарктически полуостров показват значително отстъпление на ледниците. Въпреки че там не са открили същите влияния на топла вода.

Глобални усилия за полярно наблюдение

Проучването се основава на данни от широк кръг международни сателити. Включително мисии на европейски, канадски, японски, италиански и германски космически агенции.

Търговските радарни сателити също са изиграли роля, предоставяйки ежедневни наблюдения в ключови региони.

Изследователите казват, че получената карта на линията на заземяване на Антарктида предлага жизненоважен еталон за бъдещи климатични модели и модели на морското равнище.

Констатациите рисуват сложна картина. Голяма част от Антарктида остава стабилна, но на местата, където настъпват промени, те се случват с бързи и тревожни темпове.