Край бреговете на индонезийския остров Ява археолози откриха следи от древен свят, който преди около 140 000 години е бил суша. На тази територия са живели Homo erectus, а редом с тях – слонове, носорози, хипопотами и други едри животни.

Находките са направени под Мадурския проток, близо до съвременния град Сурабая. Сред тях са фрагменти от човешки черепи и над 6000 фосилизирани останки от гръбначни животни.

Учените са идентифицирали най-малко 36 вида, включително слонове, носорози, бикове, крокодили, хипопотами, комодски варани и дори речни акули.

Земя, по която са текли реки

Днес тази територия е под вода, но през плейстоцена морското равнище е било с около 100 метра по-ниско. Тогава Ява е била част от огромен масив суша, известен като Сундаленд, който е свързвал островите с континентална Югоизточна Азия.

На мястото на днешния проток са се простирали тревисти равнини, реки и крайбрежни гори. В частност, древната река Соло е текла през територии, които сега са потопени.

Фосилите са извадени случайно от морското дъно по време на драгажни дейности през 2014-2015 г.

За да определят възрастта им, изследователите са използвали метода на оптично стимулираната луминесценция. Възрастта на седиментите е оценена на между 162 000 и 119 000 години, а самите останки са датирани на около 140 000 години.

Следи от възможен лов

Върху някои от животинските кости учените са открили следи от разрези. Те свидетелстват, че труповете са били обработвани, вероятно за добиване на костен мозък.

Изследователите обръщат внимание и на възрастта на откритите животни. Сред останките преобладават възрастни екземпляри, докато стари животни почти липсват. Това може да е индикация за избирателен лов, а не просто за хранене със случайно намерена мърша.

Въпреки това археолозите все още не могат да кажат със сигурност кой е оставил тези следи и дали този лов е пряко свързан с Homo erectus.

Картата на разпространение на Homo erectus се разширява

Формата на намерените черепни фрагменти съответства най-точно на Homo erectus от късния явански период.

Преди това техни останки са намирани предимно в други известни райони на Ява. Новата находка показва, че тези хора са могли да живеят и да се придвижват на значително по-голяма територия, обхващаща равнините, които впоследствие са се оказали под вода.

Изследователите предполагат, че голяма част от археологическата история на Югоизточна Азия все още може да е скрита под морското дъно.

Откритите човешки останки сега се съхраняват в Геоложкия музей в Бандунг.

Изследването е публикувано в научното списание Quaternary Environments and Humans.