Астероидите в свободен превод от гръцки са „звездни деца”. Те изглеждат също като звездите – светещи точки в черното небе, но светят, както и планетите, с отразена светлина. Астероидите са своеобразни малки планети, а по-точно каменни късове от отдавна взривени планети, които са доста опасни.
Апофис – реална ли е опасността?
Погледнете „портрета” на астероида 2004 MN4, известен с името Апофис. Диаметърът му е около 320-400 метра, масата – 27 милиона тона (според някои данни – 50 милиона тона). Буквално подражавайки на Земята, Апофис се върти около Слънцето и около собствената си ос с параметри, близки до земните – 30,4 часа, а около Слънцето се завърта за 323 дни. Орбитата на Апофис пресича орбитата на Земята в точка, съответстваща на 13 април. Тоест всяка година е възможен сблъсък на Апофис със Земята. Максималната вероятност това да се случи са 2029 и 2036 г.
Орбитата на Апофис около Слънцето.
Можем ли да се пренебрегне тази опасност? А можете ли вие, като излезете на улицата, да забравите за опасността да бъдете блъснати от автомобил? Разбира се, че не. През 2029 г. Земята е способна да отклони Апофис така, че при следващото му опасно сближаване – на 13 април 2036 г., сблъсъкът да стане неизбежен.
За да разберем предстои ли сблъсък, или не, е необходимо да поставим на астероида специална апаратура. Но как да отчетем възможността за непредсказуем удар по астероида от някой метеорит? Това ,че метеоритите безпощадно удрят Апофис, се вижда по „белезите” на неговото „лице”. Орбитата на Апофис може внезапно да се промени и от слънчевите частици.
Спокойно, без паника!
Оценката от взрива при удар на Апофис е около 506 мегатона тротилов еквивалент. Ще се образува кратер с диаметър около шест километра, а в океана ще се вдигне цунами с около 15-метрова височина. В историята на човечеството няма подобен взрив. За последствията от него няма да споменаваме.
За предотвратяване на астероидната заплаха е най-добре Апофис да бъде унищожен. Но ако бъде разбит на парчета (например с ядрен заряд), то как после да избегнем падането върху Земята на малките парчета? Европейската програма „Дон Кихот” предвижда изпращането срещу астероида на два космически кораба. Единият от тях – „Идалго”, трябва да нанесе удар по Апофис. Вторият – „Санчо”, ще регистрира последствията от удара и ще отчете дали „Идалго” ще успее да промени траекторията на астероида, така че тя да стане безопасна за земляните.
Може да постъпим почти по същия начин, но без саможертвата на „Идалго”. Става дума за реализиране на „пясъкоструен” метод за управление на астероида. За това на повърхността на Апофис трябва да се издълбаят няколко кратера, в които ще бъде поставен взрив. Изкуствените кратери ще бъдат засипани с извадените от тях натрошени породи. В дадени моменти взривовете в кратерите ще изхвърлят струи пясък и прах.
За да не се връща в бъдеще астероидът на опасна орбита, най-добре е той не просто да се отклони, а да се „улови” и да се държи недалеч от Земята, като се издуха радиоактивният прах в Космоса или се погребе той в един от кратерите. На новия спътник, освен астрономически и геофизични обсерватории, може да се организират уникални производства и сигурни убежища от земни катастрофи. Спътникът може да се използва и за организиране на относително евтини и екологично безопасни космически прелети с метода „космически асансьор”.
Гигантски автономни убежища
Преди хората предпочитаха да се крият от опасности под земята. Но такива убежища няма да спасят човечеството от глобалното земетресение, което може да провокира Апофис. И какво ще правят хората под земята, покрита за столетия от мъгли или залята от водата на Световния океан?
Универсално средство за масова защита са летящи градове от гигантски подвижни аеростати със здрави обвивки, върху които могат да кацат самолети, вертолети и дори космически ракети. Вътре може да има производствени помещения, жилищни стаи и кабинети на обитателите на „въздушните замъци”.
Изчисленията показват, че всеки гигантски аеростат – съвременен Ноев ковчег с ядрени реактори и слънчеви батерии – може да бъде населяван от няколко милиона души, които да имат всичко необходимо за комфортен живот.
Аероубежищата могат да се изкачват над облаците – където денем винаги свети слънце и няма дъждове и гръмотевици. Стерилността и изолираността на вътрешните помещения ще помагат за предотвратяването на всякакви бактериални, гъбични и вирусни епидемии. Тук няма да са страшни земетресения, изригване на вулкани, цунами, световни потопи, радиоактивни и киселинни замърсявания на водата и почвата и вечните зими на изоставената Земя. Когато комфортният живот в небесата стане достъпен, човечеството ще встъпи в нов етап на развитие на цивилизацията, сравним с мечтите за рая. Освен това този „рай” ще бъде наистина небесен.
Остава да се надяваме, че схватката с Апофис ще научи човека да управлява космически тела (астрономите наброяват около 4000 астероида убийци). С времето поставените на орбита около Земята астероиди ще образуват заселен пояс – от рода на пръстена, който виждаме около Сатурн.
Източник: Тайны ХХ века
