На 6 юни 2024 г., по време на приближаването към МКС, астронавтът на НАСА Бари „Бъч“ Уилмор преживява нещо, което професионалистите наричат „невъзможно“.

Когато четвъртият двигател на капсулата Starliner на Boeing отказва, става ясно, че под заплаха е не само мисията, но и животът на екипажа.

В своите мемоари „Заседнали в космоса“ (Stuck in Space), които излязоха на пазара на 17 март 2026 г., Уилмор за първи път описва откровено онзи парализиращ страх от смъртта.

„Спомних си овъгления шлем и ботуша, които лично вдигнах от полето в Тексас след катастрофата на „Колумбия“ през 2003 г.“.

Въпреки това, само за няколко секунди опитният пилот от Военноморските сили успява да овладее емоциите си.

„Страхът е враг в такива ситуации. Трябва да отделиш мислите за семейството от лостовете за управление“, обяснява той.

286 дни в „плен“

Това, което е планирано като кратка осемдневна тестова мисия, се превръща в дълъг 286-дневен маратон.

Бари Уилмор и неговата колежка Сунита Уилямс се оказват заложници в орбита, поради неизправност в двигателната система на капсулата, която е трябвало да ги върне у дома.

Въпреки че корабът все пак успява да се скачи със станцията, специалистите от НАСА вземат трудното решение: Starliner да се върне на Земята празен, без хора на борда.

За Уилмор този полет се превръща във финален акорд в кариерата му – през август 2025 г. той официално се пенсионира.

Ветеранът има зад гърба си общо 464 дни извън Земята на четири различни типа космически кораби.

„Нищо не може да отнеме вътрешната ми надежда. Вярата ми помагаше да вземам всяко решение – от постъпването във флота до избора да остана в орбита за неопределено време.

“Официално признание: Инцидент от „Тип А“

През февруари 2026 г. НАСА публикува окончателен доклад, който предизвиква сензация в космическата индустрия.

Агенцията официално класифицира тестовия полет на Starliner като инцидент от „Тип А“.

Това е най-високата категория за сериозност, към която се причисляват и катастрофите на космическите совалки „Чалънджър“ и „Колумбия“.

Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман признава, че стремежът към търговски цели е накарал ръководството да си затвори очите за очевидни инженерни пропуски.

Поуки за бъдещето

Самият Уилмор изпитва облекчение от тази сурова оценка на събитията. Той дълго време настоява ситуацията да не бъде „заметена“, а да бъде подробно разследвана.

„Тези класификации определят правилата за безопасност за бъдещите поколения астронавти“, казва той.

Въпреки че Бари пропуска почти година от живота на семейството си на Земята, той нарича възможността да служи на страната си в толкова сложно време „най-висша привилегия“.

Неговата история е напомняне, че космосът не прощава компромиси с качеството, а човешкият фактор и хладнокръвието остават единствената надеждна защита, когато техниката откаже.