Учени разгадаха мистерията на нестабилната магнитосфера на Луната
Учени от Националния централен университет на Тайван предложиха обяснение за природата на лунните магнитни изригвания. Феномен, който астрофизиците се опитват да разберат от 60 години.
В статия, публикувана в The Astrophysical Journal Letters, изследователите доказват, че локалното усилване на магнитното поле на Луната се дължи на нелинейна нестабилност на Келвин-Хелмхолц.
Тези скокове понякога надвишават фоновите стойности до 10 пъти и се издигат на стотици километри над повърхността.
Луната почти няма собствена магнитосфера
Поради това слънчевият вятър удря директно повърхността ѝ, отнасяйки остатъците от атмосфера и зареждайки праха.
В лунната почва обаче съществуват магнитни аномалии, които създават своеобразни мини-магнитосфери.
Когато слънчевият вятър се сблъска с тях, плазмените потоци започват да се движат с различна скорост.
Това разминаване в скоростите предизвиква физическа нестабилност
Подобен процес на Земята е причината облаците понякога да придобиват формата на морски вълни.
Досега физиците са използвали опростени уравнения и са приемали, че плазмата се държи нестабилно само в зоните на директен сблъсък между слънчевия вятър и магнитното поле.
Тези стари модели обаче не успяваха да обяснят защо космическите апарати регистрират магнитни изригвания на толкова голяма височина.
Екипът на Шу-Хуа Лай прилага сложни математически изчисления и създава три симулации за различна скорост на слънчевия вятър.
Резултатите:
- при бърз вятър се появяват ударни вълни, които бързо се разпространяват нагоре;
- ако вятърът е по-бавен, се образуват вихри.
В тези случаи полето на границата става 30 до 40 пъти по-силно от фоновото, а вълните от вихрите се издигат в плътната плазма и генерират вторични вълни на по-голяма височина.
Новите изчисления съвпадат точно с данните, събрани от апарата Lunar Prospector през 1998 г.
Чрез промяна на математическия модел авторите успяват напълно да обяснят поведението на космическата плазма.
Този механизъм вече ще помогне за изучаването и на други слабо намагнитени тела в Слънчевата система.
Например, подобни процеси протичат и на Марс, където в кората също има магнитни аномалии, а сондата MAVEN вече е регистрирала същата плазмена нестабилност.
Очаква се бъдещата лунна мисия Lunar Vertex да събере нови данни за тези аномалии.

