Астрономи използваха комплекса от радиотелескопи ALMA в чилийската пустиня Атакама, за да изследват повърхността на звездата Бетелгейзе, където откриха необичайно устойчиви горещи петна.

Едно от тях остава на почти същото място от поне седем години – много по-дълго, отколкото учените са очаквали.

Бетелгейзе е червен свръхгигант, разположен на около 600 светлинни години от Земята

Звездата е приблизително 20 пъти по-масивна и почти 800 пъти по-голяма от нашето Слънце.

Тъй като се намира в късен етап от своя жизнен цикъл и се очаква да завърши съществуването си с експлозия на свръхнова, астрономите следят отблизо процесите в нейната атмосфера.

Новите изображения от ALMA са заснети през 2023 г., но резултатите от анализа им бяха публикувани едва сега.

Температурата на атмосферата на Бетелгейзе е около 2030°C

На повърхността ѝ се наблюдават поне две още по-горещи зони. Една от тях е с около 530°C по-гореща от заобикалящата я плазма.

Когато астрономите сравнили снимките от 2023 г. с наблюдения от 2015 г., те установили, че едно от ярките петна в североизточната част на звездата почти не е променило позицията си.

Смята се, че подобни петна възникват в резултат на конвекция – процес, при който гореща плазма се издига от дълбините на звездата, създавайки мощни потоци и ударни вълни. Именно заради това повърхността на Бетелгейзе е неравна и постоянно се променя.

Разположението на горещите петна подкрепя и теорията, че Бетелгейзе има звезда-спътник, известна като Бетелгейзе B.

Линията, свързваща тези петна, почти съвпада с предполагаемата ос на нейната орбита.

Наскоро астрономите получиха нови доказателства за съществуването на този спътник, след като Много големият телескоп (VLT) на ESO засне малък обект точно там, където според изчисленията би трябвало да се намира.