Учените за първи път успяха да видят в радиодиапазона „плюнката“ на свръхмасивна черна дупка, съставена от материя на разкъсана и погълната от нея звезда, попаднала в гравитационните ѝ обятия в далечна от нас галактика, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.
„Подобни събития протичат изключително рядко. За първи път успяхме да видим всичко – от разрушаването на звездата до раждането на джета – тесен конусовиден сноп материя, изплюван от черната дупка. Успяхме да проследим всичко това в продължение на няколко месеца“, казва Сьорт ван Велзен (Sjoert van Velzen) от университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор (САЩ).
Според Ван Велзен и колегите му за последните години астрономите са успели да открият около двадесет черни дупки, погълнали или все още „дъвчещи“ останки от звезди, приближили се към тях на опасно близко разстояние.
Черна дупка разрушава звезда. © NASA/CXC/U. Michigan/J. Miller et al
Всички тези открития били извършени в оптичния или рентгеновия диапазон, и досега учените не са успявали да открият следи от подобни „трапези“ на черни дупки в радиодиапазона.
През декември 2014 година късметът се усмихнал на учените – техни колеги, работещи с оптичните инструменти на борда на орбиталния телескоп Swift, забелязали необичайно изригване на ASASSN-14li в съзвездие Косите на Вероника, случило се на около 300 милиона светлинни години от Земята в центъра на галактиката PGC 043234.
Това изригване, както показали следващите наблюдения, се виждало и в мекия рентгенов диапазон, което накарало нейните откриватели да смятат, че си имат работа с унищожена от звезда свръхмасивна черна дупка в центъра на PGC 043234 и което привлякло вниманието на Ван Велзен.
Наблюдавайки ASASSN-14li с редица наземни телескопи в първите дни след нейното откриване, авторите на статията потвърдили, че това изригване наистина е следа от „обяда“ на черната дупка, а също така разкрили потенциалните причини за това радиоастрономите досега да не са виждали такива събития.
Причините според астрофизиците са сравнително ниската мощност на радиолъчение, пораждано в хода на такива „трапеци“ – те успели да видят това изригване в радиодиапазона само благодарение на сравнително неголямото разстояние между Млечния път и галактиката PGC 043234.
В близко време учените планират да продължат наблюденията на подобни обекти, което ще им помогне да разберат дали черните дупки унищожават звездите по същия начин, както и обектът в центъра на PGC 043234, и да проверят могат ли тези „хранителни маниери“ да са различни.
По оценките на учените годишно трябва да се случват около сто такива изригвания в близките до нас галактики, което оставя големи шансове да успеем да ги видим.
