Атомна бомба може да спаси Земята от астероиди убийци

Ако утре се изясни, че към Земята се е насочило голямо космическо тяло, ние не сме готови за това. Но на теория ефективни методи за борба с тази напаст все пак има.

Преди година неголямо небесно тяло влезе в атмосферата на Земята и се взриви над Челябинск. Макар че взривът се смята за слаб, за щастие тялото се „разкъса“ на много голяма височина, иначе тежко му на града.

Както се и очакваше, за изминалото време нищо не е направено за противодействие срещу подобни заплахи. Добре че поне има теоретични разработки. И това е нормално (може би в кавички), тъй като спецификата на дейността на държавните структури се заключава в това, че докато гърмът не доведе до сериозни жертви, реални стъпки няма да се предприемат.

Все пак това общо правило си има и изключения. Бонг Уи от университета на Айова (САЩ) заявил на среща, посветена на напредналите иновационни концепции за усвояване на Космоса, следното: „Имаме решение, способно съществено да се смекчи заплахата от астероиден удар с всякакво време на предупреждение.“

Последното е принципно – тела от рода на Челябинския метеорит много трудно може да се видят, дори ако си поставим такава задача – те не са големи, тъмни са и могат да дойдат откъм страната на Слънцето. Ако нещо успеем да открием, то това ще бъде в последния момент, когато време за реагиране почти няма да има. Какво позволява на учения да говори за възможност за реагиране дори при закъсняло предупреждение?

Господин Уи впрочем говори за успешно противодействие не просто на метеорити, а на доста големи тела – истински астероиди. И че може те да се забележат не няколко дни преди удара, а месеци и дори година. В идеален вариант толкова големи обекти би трябвало да се откриват десетилетия преди техния сблъсък със Земята и да се отклонят без ядрен удар, но сегашната реалност едва ли е идеална – повече от година до сблъсъка предупреждения може и да няма. Как тогава да реагираме?

Концепцията на Бонг Уи и колегите му, наречена Hypervelocity Asteroid Intercept Vehicle (HAIV), представлява тандемна противоастероидна система, в която главна част се явява неядрена глава, удряща астероида със скорост от порядъка на десетки километри в секунда или дори по-бавно, оставяйки след себе си само малък водовъртеж. Втората част на системата е ядрена бойна глава с мощност от 300 килотона до 2 мегатона. В зависимост от мощността всичко това ще струва от $500 млн. до $1,5 млрд.

Защо са необходими точно две степени? Както подчертават разработчиците, дори антибункерните варианти на ядрени боеприпаси изискват скорост на удара не по-малко от 300 м/с – иначе „бомбата“ рискува да се разруши от удара преди детонацията, оставяйки върху астероида само драскотина.

Взрив в близост е способен да коригира орбитата на астероида само далече от планетата, а ако опасното небесно тяло бъде открито близо до Земята, то типичната скорост, необходима за прехващане, едва ли ще бъде под 10 км/с. Контактен взрив на повърхността ще има по-разрушителен ефект, но при сложен релеф на астероида неговата енергия може да бъде разсеяна настрани.

Оптимален изглежда подповърхностен взрив, при който повече от 90% от енергията на заряда ще отидат за разрушаване на астероида. В този случай дори тяло с диаметър 300 метра („челябинецът“ е бил няколко десетки пъти по-малък) ще се разлети на множество отломки.

© Bong Wie/Iowa State University, Ames

Както показало компютърното моделиране, дори в най-лошия от вариантите, когато предупреждението дойде 30 дни преди сблъсъка със Земята, на планетата ще падне не повече от 0,1% от масата на астероида, но не един камък, способен да се добере до долните слоеве на атмосферата, а множество дребни тела.

„Ще има мощен метеоритен дъжд или може да бъдат дори 100 събития, аналогични на челябинския взрив“, казва Уи. Но ако нищо не се направи, предупреждава ученият, ще получим взрив колкото 150 хирошимски.

Последствията ще бъдат ужасни, особено ако всичко се случи в гъсто населен район или да речем над голям воден басейн (пред последващите цунами ще бледнеят всякакви известни аналози, включително тези, предизвикали фукушимската трагедия).

Очевидно падането на малки отломки, повечето от които ще изгорят в атмосферата, а всички останали ще се взривят високо в стратосферата, е по-безопасният изход. Поради особеностите на земната география падащ астероид по-скоро ще попадне във водата, където ефектът от 300-метрово тяло ще бъде глобален, а от взрива на стотина „челябинци“ във въздуха ще бъде всъщност нулев.

Разбира се, за да бъде HAIV ефективен, е необходим наблюдател, който да предупреждава за такива тела. Засега за тази роля претендират само разработващата се концепция Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System (ATLAS) – система за астрономични наблюдения на потенциално опасни околоземни астероиди. Хавайският университет (САЩ) вече е получил за ATLAS $5 млн. от НАСА, но разгръщането на системата не може да се очаква преди 2015 година, и то само в случай че аерокосмическата агенция продължи финансирането.

Но и в този случай до ефективната работа ще бъде далече – системата ще предупреждава за астероиди от 45 метра и по-големи примерно около седмица по-рано, а за тела от 120 метра – не по-малко от три седмици. HAIV дава гаранция за поразяване на астероида само ако има информация 30 дни по-рано.

И все пак HAIV е повече от заслужаваща внимание инициатива. При цялата разрушителна мощ на тяло с размери 120 м (което ATLAS, уви, може и да не забележи в необходимия срок), 300-метров астероид с ниско албедо, за който сме получили информация месец преди сблъсъка, днес изобщо не може да бъде спрян, макар последствията от удара да може да се сравняват със загубите от Втората световна война.

Дори падането на сто челябински метеорита с леко радиоактивно замърсяване от ядрената бойна глава изглежда на този фон по-малкото зло.

Space.Com