За първи път астрономи станаха преки свидетели на сблъсък между астероиди около звездата Фомалхаут, далеч извън нашата Слънчева система.

Космическият телескоп Hubble на НАСА е засякъл рядко и бурно събитие, което показва как планетните системи се развиват и разпадат.

Сблъсъците са забелязани около Фомалхаут – ярка и близка звезда, която отдавна привлича интереса на астрономите.

Тя се намира на около 25 светлинни години от Земята и е много по-млада от нашето Слънце – на възраст между 200 и 400 милиона години.

Поради това системата все още е неспокойна и в процес на еволюция, подобно на нашата Слънчева система преди милиарди години.

Фомалхаут е по-голяма и по-ярка от Слънцето и е заобиколена от широки пояси от прашни отломки.

Тези дискове са съставени от остатъчен материал от формирането на звездата и съдържат планетозимали – големи скалисти тела, които могат да се сблъскват, да се разпадат или бавно да се превръщат в пълноценни планети.

Фалшива планета и нова мистерия

През 2008 г. Hubble забелязва обект, който изглежда като нова планета, обикаляща около Фомалхаут.

Това е вълнуващ момент, тъй като за първи път се наблюдава потенциална планета с помощта на видима светлина.

Обектът е наречен Фомалхаут b, но с времето учените разбират, че изобщо не е планета. Вместо това се оказва, че е огромен облак прах, създаден при сблъсъка на големи космически скали.

Съвсем наскоро Hubble открива още една слаба светлинна точка в същия район. Астрономите вече наричат първия прахов облак cs1, а по-новия – cs2.

Това, което озадачава учените, е колко близо са тези два облака от отломки един до друг.

Ако сблъсъците на астероиди се случваха на случаен принцип, облаците би трябвало да са разпръснати на различни места.

Вместо това и cs1, и cs2 се намират един до друг по вътрешния ръб на прашния пръстен на Фомалхаут, което предполага, че в тази млада и хаотична звездна система се случва нещо необичайно.

Защо виждаме толкова много сблъсъци сега

Откритието е още по-озадачаващо поради бързината, с която тези събития са се появили.

Астрономите не са очаквали да уловят дори един такъв сблъсък, камо ли два в рамките на само няколко десетилетия.

„По-ранните модели предполагаха, че можем да видим голям сблъсък само веднъж на 100 000 години или повече“, обяснява Калас. „А само за 20 години вече сме забелязали два.“

За да си представим какво се случва, той предлага да си представим забързан филм за миналото на системата.

Ако хиляди години бяха сгъстени в секунди, пространството около Фомалхаут би светнало от проблясъци, докато обекти многократно се разбиват един в друг, превръщайки системата в блестящ хаос от сблъсъци.

Според съавтора на изследването Марк Уайът от университета в Кеймбридж, тези наблюдения дават на учените рядък поглед върху градивните елементи на планетите.

Чрез изучаване на облаците от отломки изследователите могат да оценят размера и броя на участващите обекти – нещо, което обикновено е невъзможно да се измери директно.

Техните изчисления предполагат, че раздробените тела са били с диаметър около 30 километра и че приблизително 300 милиона подобни обекта все още обикалят около звездата, тихо чакайки своя ред за сблъсък.

Фомалхаут като планетарна лаборатория

Взети заедно, тези открития превръщат Фомалхаут в своеобразна космическа лаборатория.

Наблюдавайки тези сблъсъци, астрономите могат да научат от какво са изградени градивните елементи на планетите и как се развиват младите планетни системи.

По-ранният прахов облак, cs1, също предлага важен урок. Понякога това, което изглежда като планета, всъщност е отломка от масивен сблъсък – напомняне да бъдем внимателни, когато търсим светове около други звезди.