Автограф от Йети. Снежния човек го оставил на собствения си портрет
Учени, които се занимават с търсенето на Снежния човек, могат да си припишат сериозен актив за 2015 г. Още повече че сега имат на разположение автограф на това същество.
За това и други събития от миналата година пред „Аргументи и Факти“ разказва Игор Бурцев, директор на Международния център по хоминология и кандидат на историческите науки.
През целия ХХ век са събирани данни за Снежния човек – намирани са кости, козина, следи, записвани са разкази на очевидци, изучавани са особеностите на неговото поведение и хранене. В началото на XXI в. в горите започнаха да намират странни конструкции от клонки, пръчки и дърва.
Някой огъва и чупи клони, забива пръчки в земята подобно на колове. Срещат се огромни стволове, закрепени на височина няколко метра между други стволове.
Кой и защо е правил такива конструкции в гората?
Горски дух зад палатката
Един от регионите, където често стават срещи със Снежния човек, е Кемеровска област. През лятото на 2015 година там се случило нещо невероятно.
Андрей Любченко, художник от Таштагол, отишъл в гората за брезова кора и други природни материали, необходими му за работа, и там нос в нос се сблъскал с космат гигант. Двамата стояли мълчаливо и се гледали един друг. Андрей изведнъж почувствал, че съществото се обръща към него телепатично. Снежният човек му казал, че хората са започнали много да замърсяват горите, местата на неговото обитание, и дал да се разбере, че не живее сам, а със семейството си.
По време на този „диалог“ Любченко взел брезова кора и молив и започнал да рисува портрет на своя събеседник, след което му го показал. Той изкрещял и поставил на рисунката знак с нокът. Тоест поставил автограф. Андрей мислено го попитал как се казва и съществото отговорило „Та-бан“. Местният шаман после пояснил, че в превод от шорски език това може да означава или „Голямата стъпка“, или „Неуловимия“. В края на краищата Йети телепатично се сбогувал с художника и всеки тръгнал по пътя си.
Край Таштагол имало още един случай през лятото на 2015 г. 12-годишно момче открило на брега на реката огромни следи в глината. Момчето било с баща си и двамата ги снимали.
Но ако си мислите, че Йети живее някъде далече от Москва и жителите на руската столица няма как да се срещнат с него, грешите. Снежните човеци буквално са обсадили града! Отбелязал съм 15 точки в Подмосковието, където са откривани необичайни дървени конструкции, счупени клони и пр. На 10 километра от Московската кръгова автомобилна магистрала построили вилна зона преди пет години и очевидно са изгонили Снежния човек от тези места. Сега там в гората всеки ден се появяват нови съоръжения. Представете си – на височина 3 метра върху клоните лежи ствол, преплетен в другите клони.
В Раменски район (60-70 км от Москва) Валентина Титова, бивш преподавател по математика, си работела на двора на вилата – занимавала се с малините – и чула шумолене зад себе си. Обърнала се и се втрещила. Огромно същество излязло от храстите. Направило крачка към нея и когато срещнало погледа ѝ, спряло.
Ръстът му, по нейна оценка, бил някъде около 270 см. След няколко секунди съществото започнало да изчезва, сякаш някаква пелена се спускала върху него и постепенно скривала тялото. Валентина Андреевна се изплашила, бързо си събрала вещите и заминала. Ходихме там – истински дебри.
Освен това имахме сигнал от Клински район. Там местен жител по време на риболов срещнал горски дух (така го нарече той). Отидохме там и открихме много конструкции от клони и останахме да нощуваме в палатка. Поставихме камера, която на 5 минути правеше автоматични снимки. През нощта не забелязахме нищо странно. Но когато се върнахме в Москва и прегледахме снимките, видяхме тъмен силует зад палатката. Той се намираше там около час. Качеството на снимката е лошо, но нашите експерти разгледаха в този силует антропоморфни черти.
Изобщо способностите на тези същества са невероятни. Дори има версия, че могат да обитават както нашето триизмерно пространство, така и четириизмерното. За придвижване в четвъртото измерение използвали недостъпни за нас портали, с което се обяснява тяхната способност да изчезват внезапно.
Все повече стигам до извода, че това е някаква друга цивилизация, живееща паралелно с нашата, и тя трябва сериозно и внимателно да се изучава.