Сложните паяжини са произведения на изкуството, на които няма как да не се наслаждаваме.
Чудили ли сте се как паяците правят тези сложни мрежи? Паяжините се явяват главното им средство за оцеляване. Без паяжина паякът не би имал възможност да примамва жертвите си и да ги яде. Интересното е, че на самия паяк не му отнема много време да създаде смъртоносния си капан.
Една паяжина се „построява“ само за около 20-30 минути, след което хищникът застава на ръба ѝ, чакайки първата си обречена жертва. Но какво би се случило, ако паяците правят красивите си капани дрогирани?
Зоологът Х. М. Питърс започнал да снима техниките за направата на паяжини още през 1948 г. Но в един момент му станало прекалено скучно и решил да експериментира. Той искал да промени биологичния часовник на паяците, така че да правят паяжини, когато на него му било удобно. Помолил за помощ фармаколога Питър Уит.
За да променят биологичния часовник на паяците, Питърс и Уит трябвало да променят и биологичните им функции. Двамата решили да изпробват върху тях психотропни наркотици като LSD, амфетамини и марихуана, както и много други различни субстанции.
Меко казано, резултатите били интересни. Разликата между паяжините била огромна. Паяжините вече не могли да служат по предназначение, изглеждали по-различно, а някои – дори грозно.
Когато на паяците била давана голяма доза от даден наркотик, паяжините се променяли още повече. Понякога осмокраките гадини дори не били способни да оплетат каквато и да било паяжина. При малки дози паяците се справяли, въпреки че геометрията на паяжините отново не била перфектна.
Скоро след експериментите Питърс изоставил изследванията си. Уит продължил да експериментира с други субстанции и съединения. Той дори опитал да направи сравнение между човешкото съзнание и това на паяка. Все още не е сигурно дали експериментите са довели до някакви реални резултати, но Уит не спрял с изследванията си до смъртта си през 1998 г.
