Само седмици след съобщеното за открит фосфин на Венера – потенциален знак за живот в облаците над адската повърхност на планетата, космически кораб – робот ще изследва планетата, на път за по-широко проучване на Слънчевата система.
Прелитането на космическата сонда BepiColombo над Венера за две минути преди полунощ Източно време в САЩ в сряда е съвпадение със скорошното откритие на следи от фосфин в атмосферата на Венера.
„Гравитационната прашка“ беше планирана преди години, много преди астрономите да открият следи от фосфин на Венера. Това обаче, е първият космически кораб, който се доближава до Венера след откритието и който измерва газове в атмосферата на планетата.
„Ще разгледаме това, което виждаме в данните, и ще търсим всичко – очакваното и неочакваното“, казва Йорн Хелберт от Института за планетарни изследвания на Германския аерокосмически център в Берлин, който работи върху инструмент на BepiColombo, наречен Меркурийен радиометър и Термичен инфрачервен спектрометър.
Измерването може да включва и фосфин, но също и серен диоксид, което би било знак за продължаващ вулканизъм, казва той.
Откритието от миналия месец дойде твърде късно, за да позволи промяна на траекторията и BepiColombo ще стигне на около 10 700 км от повърхността – вероятно твърде далеч, за да открие фосфин при отчетените концентрации само от 20 части на милиард, казва Хелберт.
Но предстоящият полет ще даде още един, по-голям шанс за откриване на фосфин при второ прелитане през август 2021 г., когато BepiColombo ще се доближи само до 640 км от повърхността на Венера.
„Ще използваме уроците, извлечени от първото прелитане над Венера, за да оптимизираме стратегията си за наблюдение при следващото прелитане“, казва Хелберт. „Колкото по-близо се приближаваме, толкова по-добър е сигналът.“
BepiColombo стартира преди две години на седемгодишно пътуване до Меркурий, където ще разположи два орбитални апарата – един европейски и един японски – за извършване на научни наблюдения на най-близката до слънцето планета.
Прелитането в сряда ще бъде първото от две около Венера, последвано от шест около самия Меркурий, за да ускори или забави и промени орбитата си около слънцето.
Това е най-сложното пътуване, извършено от който и да е космически кораб, а сондата е кръстена на италианския учен Джузепе „Бепи“ Коломбо, който изчисли, че сондата Mariner 10 може да се забави около Венера, за да стигне до Меркурий при полет извършен през 1974 г.
„Прашки“, използващи гравитацията на планетата, сега обикновено се използват за спестяване на гориво, докато космическите кораби изследват Слънчевата система.
Меркурийният радиометър и термичният инфрачервен спектрометър са предназначени да изследват Меркурий и не са оптимални за търсене на фосфин на Венера, казва Хелберт.
Той обаче има по-голям шанс за измерване на серен диоксид, който е открит там при концентрации до 500 части на милиард – повече от 20 пъти над очакваната концентрация на фосфин.
Серният диоксид бързо се разрушава от ултравиолетовата светлина, така че ако бъдат открити, високите концентрации ще предполагат, че наскоро е изригнал вулкан, казва той.
Калеб Шарф, директор на департамента по астробиология в университета Колумбия в Ню Йорк обяснява, че въпросът за вулканичната активност на Венера е важен, за да обясни химията, както на нейната повърхност, така и на нейните облаци.
Неотдавнашно проучване предполага, че фосфинът може да идва от вулкани, а не от микробен живот, а наблюденията на BepiColombo могат да помогнат да се изясни това, казва той.
„Ако BepiColombo открие дори само намеци за интересни неща в атмосферата на Венера, това ще направи от следващия полет през 2021 г. нещо изключително важно, за което наистина трябва да внимаваме“, заключава той.
