В горните слоеве на Венера се появи необясним химикал. Учените предполагат, че това може да е знак за живот. Неизвестният химикал е газът фосфин (PH3), вещество, което на Земята идва най-вече от анаеробни (не дишащи кислород) бактерии или „антропогенна дейност“- неща, които хората правят.
Той съществува в атмосферите на газови гигантски планети, поради химични процеси, които се случват в дълбочините им под налягане, за да свържат заедно три водородни атома и фосфорен атом. Но учените нямат никакво обяснение как този газ може да се появи на Венера – няма известни химични процеси, които да го генерират. И все пак, фосфинът изглежда е там и никой не знае нищо, което би могло да предизвика появата му на Венера, с изключение на живите организми.
Това откритие, публикувано в списание Nature Astronomy, изненада всички – включително екипа, който го направи.
Още през юни 2017 г. този екип насочва телескопа „Джеймс Кларк Максуел“ на Хаваите към Венера и го настрои да търси следи от фосфин.
По този начен, учените проверявали как могат да изглеждат фосфиновите сигнатури, като базова линия на планета, за която се предполага, че няма естествен начин за производство на веществото.
„Но неочаквано,“ пишат изследователите, „нашите първоначални наблюдения откриха, че е налице значително количество венериански PH3.“
Те потвърждават това, използвайки големия телескоп Atacama Large Millimeter / submillimetre Array в Чили. Вариациите на светлината, идваща от горната атмосфера на Венера, показват значително количество фосфин там.
Но фосфинът на Венера не означава непременно живот на планетата, пишат авторите. Те повдигат възможността за живот, защото бактериите са единственият известен начин за получаване на фосфин на планета без свръхвисокото атмосферно налягане на газов гигант. Но е възможно също така, някакъв неизвестен досега химичен процес да произвежда газа.
„Това може да е неизвестна фотохимия [химични реакции, които изискват светлина] или геохимия, или евентуално все пак живот“, пишат те. „Липсва информация – например, фотохимията на венерианските облаци – капчици е почти напълно неизвестна.“
Това означава, че никой наистина не знае как химикалите в горните облаци на Венера реагират на слънчевата светлина.
Венера никога не се е смятала за вероятно място за живот в Слънчевата система, така че учените все още не са изследвали подобни въпроси със същото ниво на ресурси, като тези посветени на лов за признаци на живот на Марс. Горещата планета с размери близки до тези на Земята, със своята токсична атмосферна химия унищожава дори и най-твърдите роботи за минути. Как би оцелял живот на Венера?
В миналото, посочват авторите на новия доклад, някои изследователи предполагат възможността за живот в най-горния облачен слой на планетата. За разлика от повърхността, която е нажежена до 464 градуса по Целзий, по-високите облаци на Венера са относително хладни, достигайки температура до 30 C в слоя, където е открит фосфин, и биха могли по-правдоподобно да предложат местообитание за някакъв вид плаващи форми на живот.
За да разберем дали това наистина е причината за венериански фосфин, или той е дошъл от друг източник, ще са необходими повече данни и по-добро моделиране на поведението на планетата, пишат изследователите.
Публикувано в изданието Live Science.
