Богове вече не са нужни

В началото имало много богове. Хората не се смущавали от плашещото им разнообразие. Те населявали небесата и подземния свят, одушевявали земните сили, криели се в творения живи и неживи.

Те били почитани от особени служби, обреди и жертвоприношения, с тях общували посредством оракули и гадатели. В тях бушували безбрежни страсти, те обладавали невиждано могъщество, своеволно наказвали и помилвали.

По какъв начин от този пантеон е израснала шепата монотеистични и политеистични религии, които сега управляват света?

Социалният психолог Ара Норензаян от университета на Британска Колумбия (Канада) отговаря на този въпрос в книгата „Големите богове: как религията е изменила сътрудничеството и конфликта” (Big Gods: How religion transformed cooperation and conflict). Подходът на автора може да се нарече религиоведческа версия на оцеляването на най-приспособените.

Според него християнството, ислямът и други световни религии са преуспели благодарение на това, че са били по-добре приспособени към конкуренция. Те предлагали всевиждащо и намесващо се в живота на хората божество, което осъжда аморалното поведение, което поощрява сътрудничеството между големи групи анонимни непознати, тъй като „добре се държат тези, за които се полагат грижи”.

Накратко, те позволявали на групите да израстват и така да положат пътя на съвременната цивилизация.

Норензаян знае какво говори – зад гърба му са експерименти и допитвания, разкриващи корените на човешкия стремеж към социализация. Той е прекрасно осведомен за предишните опити да се опише религията от позицията на Дарвиновата теория или да се нарече тя страничен продукт от процеса на познанието.

Младостта му минала в Ливан през 80-те, раздиран от жестоки религиозни конфликти. Оттук е и интересът на учения към причините, поради които някога пълното със сили космополитно общество изведнъж се обръща срещу самото себе си и хората започват да убиват тези, които изказват „неправилни” идеи и изглеждат „неправилно”.

Авторът си задава прост на пръв поглед въпрос – защо в религиозните общества не е прието да се доверяваш на атеистите (както показват многобройни изследвания)? Може би тях просто не ги обичат или не ги забелязват… Причината според него се състои в това, че те се смятат за хора с „леко поведение”. Вярващият човек е убеден, че този, който не вярва в Божественото наблюдение, не може да се държи добродетелно.

В същото време, пише Норензаян, предвзетото отношение към атеистите отслабва в страните със силни държавни институции. Полиция, съд, желязна ръка на закона – ако всичко това работи ефективно, то нуждата от свръхестествена сила отпада.

Хората се държат отговорно и са готови към сътрудничество един с друг. Ето защо, подчертава в последната глава авторът, най-сплотените и мирни общества са най-слабо религиозните. В Дания например не крадат велосипеди, дори ако (или защото?) им ги дават на разположение безплатно.

Такива страни (основно съсредоточени в Скандинавия) са прекрачили прага. Те нямат нужда от големи богове за подкрепа на сътрудничеството между гражданите, те са надраснали религията. По стълбицата на религиите те са стигнали до самия връх.

Защо тогава Съединените щати – една от най-развитите икономически страни в света – остава сред най-религиозните? Там 90% от населението вярва в Бога и половината разбират книгата Битие буквално.

Както смята Норензаян, САЩ са прекрасно напомняне, че религията не е само сътрудничество. Вярата процъфтява, защото тя смекчава дълбоката екзистенциална мъка, с която не могат да се справят разумът и логиката.

Идеите на „Големите богове” намират отклик далеч извън пределите на академичните спорове за произхода на религиите. Помислете за неотдавнашните скандали около Туитър и прочие социални мрежи, които са ни подарили възможността да говорим анонимно – някои я използват, за да оскърбяват всеки по повод и без повод.

Източник: NewScientist