Детайлен анализ на пукнатините, образувани на ледената повърхност на Европа – четвъртия по големина спътник на Юпитер, показал, че в миналото ъгълът на наклона на оста на неговото въртене е бил съвсем друг.
Следователно, смятат Алиса Роден и колегите й от Центъра за космически полети „Годард” на НАСА, на това небесно тяло може рязко да се различават както геологични, така и климатични условия.
Една от загадките на Европа е в това, че пукнатините – дълги прави образувания на нейната повърхност – се трансформират. В какво е причината? Странните изменения в облика на пукнатините напълно могат да се обяснят с малки колебания на прецесията в миналото на спътника, променящи се с времето, сигурни са изследователите.
Сега Европа, въртейки се около Юпитер, леко варира своето разстояние до гиганта. И това променя гравитацията, която й въздейства. В резултат ледената кора на спътника изпитва променливо натоварване и понякога се пука.
Досега променливостта на посоката на пукнатините на Европа се обясняваха с това, че ледената й кора се върти с по-различна скорост от ядрото, както това се случва със земната кора и земното ядро. Но тази хипотеза си има слабост – Европа „гледа” към планетата си стопанин винаги с едната страна (както Луната „гледа” Земята). И ако кората се движи в едно темпо, то периодично към Юпитер трябва да гледа друга част от ледената шапка.
Госпожа Роден и сие проверили дали е така, като анализирали снимки, направени от „Галилео” през 1995 г. Събрали всички изображения от една зона около екватора и ги наложили върху данните на три модела. Според първия ледената покривка се върти по-бързо от Европа. Втората намеква, че спътникът се върти с леко различни ъгли на наклона на оста. Третата твърди, че пукнатините са се образували по случаен начин.
Така се изяснило, че разносъставното въртене на различните слоеве на спътника е несъвместимо с наблюденията (ако такова има място, то не влияе на пукнатините), а колебанията на ъгъла на наклона на небесното тяло от порядъка на един градус дава нужните параметри.
Освен всичко друго това означава, че пукнатините на повърхността на Европа може да са доста млади – според наблюденията посоката на оста на въртене може да се променя там до няколко градуса на ден и пълният цикъл на прецесията да завършва за няколко месеца. В същото време теорията за движението с различна скорост на ледената обвивка и ядрото твърди, че цикъл от подобен род трябва да продължава около 250 000 години.
Това, което е особено важно, е, че топлината от приливното въздействие на Юпитер върху Европа е толкова повече, колкото по-силна е неправилността на орбитата на последната.
Ако измененията в наклона на оста на въртене са толкова големи, то нагряването на океана под леда на спътника е много по-голямо, отколкото се смята. А това означава, че дебелината на ледената кора е значително по-малко от стоте километра, споменавани по-рано.
Това, освен всичко останало, ще подобри перспективите за изследване на този подледен водоем, който по количество вода превъзхожда всички океани на Земята.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Icarus.
Източник: Jet Propulsion Laboratory
