Церера е океански свят

Планетата джудже Церера – за която се смята, че е безплодна космическа скала, всъщност е океански свят с резервоари на морска вода под повърхността, показаха резултатите от голяма проучвателна мисия.

Церера е най-големият обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер и има собствена гравитация, което позволява на космическия кораб Dawn на НАСА да заснема изображения с висока разделителна способност на повърхността й.

Сега екип от учени от Съединените щати и Европа са анализирали изображенията, пренесени от орбитата на космическата сонда, заснети на около 35 километра от астероида.

Учените съсредоточиха анализите си върху стария 20-милиона години кратер Occator и определиха, че под повърхността му има „обширен резервоар“ от солена вода.

Няколко проучвания, публикувани в списанията Nature Astronomy, Nature Geoscience и Nature Communications, също хвърлят допълнителна светлина върху планетата джудже, открита от италианския астроном Джузепе Пиаци през 1801 г.

Използвайки инфрачервени изображения, един екип откри присъствието на съединението хидрохалит – материал, често срещан в морския лед, но който досега никога не е бил наблюдаван извън Земята.

Мария Кристина Де Санктис от Римския Istituto Nazionale di Astrofisica заяви, че хидрохалитът е ясен знак, че на Церера има морската вода.
„Вече можем да кажем, че Церера е един вид океански свят, както са някои от луните на Сатурн и Юпитер“, каза тя пред AFP.

Екипът заяви, че залежите от сол изглеждат така, сякаш са се натрупали през последните два милиона години – един миг в космическо време.

Това предполага, че солената вода все още може да се изкачва от вътрешността на планетата, нещо, което Де Санктис казва, че може да има дълбоки последици в бъдещите проучвания.

„Материалът, открит на Церера, е изключително важен от гледна точка на астробиологията“, казва тя. „Знаем, че всички тези минерали са от съществено значение за появата на живота.“

Джули Кастиьо-Рогес от лабораторията за реактивни двигатели на Калифорнийския технологичен институт заяви, че откриването на хидрохалит е доказателство за продължаваща водна активност.

„Този ​​материал е нестабилен на повърхността на Церера и следователно трябва да се е „замесил“ съвсем наскоро“, казва тя.

В отделна книга американски изследователи анализираха изображения на кратера Окатор и откриха, че могилите и хълмовете му може да са се образували при изхвърляне на вода от въздействието на метеор върху повърхността.

Авторите твърдят, че техните открития показват, че подобни процеси на замръзване на водата „се простират отвъд Земята и Марс и са били активни на Церера в близкото геологично минало на планетата джудже „.