Учени откриха това, което според тях може да е най-големият кратер получен след удар в цялата Слънчева система, като белезите покриват огромна част от най-голямата луна на Юпитер – Ганимед.
Учените, стоящи зад новите изследвания, са преразгледали наблюдения от множество минали мисии на НАСА, които са изследвали масивната луна, която е по-голяма от Меркурий, най-малката планета в Слънчевата система. По-специално те са анализирали набор от функции, наречени бразди, които се появяват на някои от най-старите терени на луната.
Предишни изследвания сочат тези бразди като доказателство за голямо въздействие, достатъчно мощно, за да остави белези по цялата страна на Ганимед. Но при преразглеждането на структурите учените, стоящи зад новите изследвания, смятат, че това е подценяване на въздействието и че браздите са последици от толкова голям удар, който засяга цялата луна.
Изследователите са събрали данни от мисии на „Вояджър“ на НАСА, всяка от които е прелетяла покрай системата Юпитер през 1979 г., и от мисията „Галилео“ на НАСА, която прекара осем години в края на 90-те и началото на 2000-те, изучавайки масивната планета и нейните съседи.
След това учените отново анализират наблюдения, които обхващат така наречения „Тъмен терен“, който включва най-старите повърхности на Ганимед. По целия „Тъмен терен“, според новото моделиране, браздите се разкъсват от една точка – дори и тези от противоположната страна на Ганимед.
Изследователите предполагат, че браздите са доказателство за изключително масивен удар, засегнал целия Ганимед, а не само това полукълбо, което преди това е било идентифицирано като преформатирано след такова събитие.
Ако за въздействието е виновен голям астероид, той трябва да е бил с диаметър между 50 и 150 км, оставяйки след сблъсъка серия от пръстени и счупвания през Луната, които след хилядолетия на геоложки процеси са се превърнали в бразди и корита, които учените виждат сега, според изявление за новите изследвания.
Ако това моделиране е правилно, казват учените, те са открили най-големия белег след удар в Слънчевата система, с радиус, по-голям от 7 800 км – това е радиус около два пъти по-голяма дължина от тази на река Мисисипи. В момента най-голямата известна система след удар върху космическо тяло, е наречена кратер Валхала и е открита върху друга луна на Юпитер, Калисто, като е с доста по-малък радиус от 1 900 км.
Учените, които стоят зад новите изследвания, се надяват, че новите данни ще им помогнат по-добре да интерпретират браздите на Ганимед и да разберат какво точно ги е формирало. Европейската космическа агенция работи по изграждането на космически кораб, наречен Jupiter Icy Moons Explorer (JUICE), който възнамерява да стартира през 2022 г. Мисията ще се съсредоточи върху Ганимед, Калисто и Европа, като ще пристигне в района през 2029 г. и ще работи там най-малко три години.
Изследването е описано в статия, публикувана в списание Icarus.
