Хората са достигнали до генетично заложеното им ограничение за дължина на живота, както и за физическите им способности, това се казва в изследване на мултидисциплинарен екип от парижкия университет „Декарт“. За съжаление, това е нещо, което може да не успеем да надхвърлим, считат учените и предполагат, че сме достигнали максималните генетични и биологични граници за възраст, височина и физически възможности на човека.
Това първо по рода си изследване обхваща повече от 120 години натрупана историческа информация. То е публикувано наскоро в списанието Frontiers in Physiology. Учените заключават, че хората трудно ще преминат достигнатия праг. Те очакват да има промяна в дела на индивидите, достигащи настоящата максимална възраст, като повече хора ще достигнат до най-високата продължителност на живота, но няма да могат да я надхвърлят.
„Развитието на човешкия потенциал, включително увеличения мозък, височината на възрастните индивиди, продължителността на живота и физическите постижения, зависят от дългосрочните еволюционни параметри“, казват изследователите Жан-Франсоа Тусен и Адриен Марк от Парижкия университет „Декарт“.
„Наред с това, когато се комбинират антропогенни фактори с ефекта върху околната среда – този праг дори може да спадне. Всички човешки биомаркери (бъбречна филтрация, дихателна честота, продължителност на живота и т.н.) зависят както от генетичните предразположения на индивида, така и от параметрите на околната среда, като рисковите фактори вероятно ограничават функцията / ефективността на всеки изучаван орган / организъм“, обясняват Тусен и Марк.
Новото изследване не е първото заключаващо, че човечеството е достигнало или скоро ще достигне своите граници, особено когато става въпрос за продължителност на живота. По-рано през годината, изследователи от Холандия публикуваха проучване, което определя максималният възрастов праг за дължина на живота на хората до 115 години.
Тусен и Марк са наясно с усилията за удължаване на човешкия живот. Те всъщност групират тези проекти в два вида – такива, които работят за удължаване на „здравословното“ време и такива, които се стремят просто да удължат човешкия живот. Според тях, изследователите, участващи в удължаването на здравословния живот, са наясно с генетичните ограничения за дължината на живота, представени в новото проучване.
„Ако разгледаме изследванията, които подкрепят идеята, че в близко бъдеще хората могат да живеят 200 или дори 500 години и повече, е лесно да покажем, че те обикновено използват математически модели без никакви биологични и екологични съображения. При тях не се отчитат нито сложността на взаимодействията между индивидите и околна среда в която те съществуват, нито взаимодействията на няколко нива“, пишат Тусен и Марк.
В същото време авторите не отричат идеята, която според тях потенциално си струва да се проучи – използването на инструменти за редактиране на гени, за да се отстранят факторите, които предизвикват застаряването, както и някои генетични мутации.
„Много хора мечтаят за новите възможности, предлагани от техники за редактиране на гени като CRISPR / Cas9. Те обаче повдигат много биологични и етични въпроси. Можем ли наистина да подобрим такава технология, за да предотвратим настоящите странични ефекти и наистина да редактираме или безопасно да управляваме нашите биологични системи? „, питат Тусен и Марк.
„Дори ако напреднем в редактирането на надеждността, все още ще бъде сложно да използваме технологиите на генното инженерство като CRISPR / Cas9, без да се получат краткосрочни или по-отдалечени ефекти, свързани с използването на тези технологии. А дългосрочните ефекти ще станат известни само след дълго време, в дългосрочен план. И още нещо, независимо от всички технологични еволюции, достигането на определени ограничения ще остане. Дори да подобрим нашия вид и да получим Homo sapiens 3.0 или 4.0, и при тях ще се поддържат някакви граници по отношение на височината, дълголетието или физическите способности – може би на по-високо ниво – но безспорно ще ги има. Дърветата не могат да стигат до небето, нали?“, пишат авторите на изследването.
„Ако все пак останем оптимисти и смятаме, че все още е възможно да се преодолеят сериозните вредни последици от човешките антропогенни дейности (за климата и всичко останало), няма причина да смятаме, че средната продължителност на живота или индексът на някаква дейност не може да се увеличи отново, докато не достигне до нова най-висока потенциална стойност „, заключават Тусен и Марк.
