Днес хората рядко използват урина, и то само своя и само за оздравителни цели. А в древни времена нашите негнусящи се предци са усвоили целия спектър на възможното приложение на този продукт от жизнената дейност на човека.
Поговорката гласи: това, което за едни е боклук, за други е съкровище. За учените, изследващи свойствата на урината, въпросната сентенция има буквален смисъл – урината е ценно съкровище за научния потенциал.
Днес тя може да се използва дори в качеството на източник на енергия. Бактерии в урината могат да създават сила, достатъчна за зареждане на клетъчен телефон. Лекарства, получени от урина, могат да лекуват безплодие и да се борят със симптомите на менопаузата. Стволови клетки, намиращи се в урината, се препрограмирали в неврони и дори се използвали за отглеждане на човешки зъби.
За съвременните учени тази „златна” течност може да стане буквално златна мина. Но бърз поглед към миналото показва, че урината винаги е играла важна роля в научния и промишления прогрес – толкова важна, че древните римляни не само че продавали урината от обществените тоалетни, но и плащали данък за това.
Кое в урината се смятало за толкова ценно? Тук ще намерите няколко примера.
Омекотител
До появата на възможност за синтезиране на химикали в лабораториите урината е била богат източник на карбамид – органично съединение, основано на азота. След продължително съхранение карбамидът се превръща в амоняк. Високият pH фактор разрушава органичния материал, което в древни времена правело урината идеално вещество за омекотяване и дъбене на кожи. Накисването на животински кожи в урина облекчавало и отстраняването на козината и остатъците от месо.
Почистващото действие
Ако сте обръщали внимание на съставките на домашните почистващи средства, то вероятно сте забелязали доста разпространен компонент – амоняк. Амонякът е полезно средство, неутрализиращо мръсотията и мазнините.
Въпреки че древните европейци са знаели за съществуването на сапуна, мнозина работници предпочитали да използват урина, тъй като съдържащият се в нея амоняк с лекота отстранявал упорити петна от тъканите.
Например в Древния Рим направо на улиците имало места за събиране на урина, минувачите можело да се облекчат там, а когато резервоарите се напълнели, те били откарвани в перачниците. Урината се смесвала с вода и се изливала върху мръсните дрехи. Работникът влизал в коритото и газел мръсните дрехи.
Дори когато използването на сапуна било по-разпространено, урината, събирана в нощните гърнета, се използвала като средство срещу упорити петна.
Не само избелва, но и прави цвета по-ярък
Натуралните оцветители от семена, листа, цветя, корени, кори и плодове могат да изчезнат, ако в оцветителната вана не се добави разтвор, свързващ боята с тъканта. Урината, а по-точно съдържащият се в нея амоняк, била идеалното средство за тази задача.
Специални гърнета помагали на хората да събират урина за по-нататъшно използване. Урината била толкова важна за текстилната промишленост в Англия през XVI век, че цели бурета се отправяли от всички страни в Йоркшир, където я смесвали с други съставки, за да стане още по-силна.
Бум!
Освен почистване, дъбене и оцветяване урината може да се използва за създаването на барут! Рецепти за барут съдържат дървени въглища и сяра в малки количества, а тези две съставки не е трудно да се открият. Но главната съставка – калиев нитрат, наричан също селитра, бил синтезиран в големи количества едва в началото на ХХ век. Дотогава производителите на барут използвали азот, който, както е известно, се съдържа в урината. Именно той бил ключова съставка на балистичната огнева мощ.
В „Ръководство за производство на селитра”, написано от медика и геолог Джоузеф ле Конте през 1862 г., детайлно се описва процесът по създаване:
„Човек, желаещ бързо да създаде барут, се нуждае от добър запас добре изгнил тор от най-високо качество, смесен с пепел, листа и слама в една яма. Тази маса е необходимо да се полива всяка седмица с първокачествен течен тор, такъв като урина, фекални води, вода от тоалетни, отпадъчни кладенци, канализация. Количеството течност трябва да бъде такова, че масата постоянно да бъде влажна, но не мокра. Сместа се бърка всяка седмица и след няколко месеца урина повече не се добавя. След това, когато масата съзрее, селитрата започва да излиза вследствие на изпаренията на повърхността във вид на бяла плака.”
В различните ъгълчета на света имали собствени рецепти за барут, но научният принцип е същият: амонякът от застоялата урина встъпва в реакция с кислорода, в резултат на което се образуват нитрати. Тези нитрати – отрицателно заредени азотсъдържащи йони, търсят положително заредените йони на метала в смес с урина, фекалии и пепел, за да встъпят в реакция с тях. Благодарение на пепелта има калиеви йони в изобилие. След малка филтрация имате калиев нитрат.
Белоснежна усмивка
Урината се явявала ключова съставка на много медицински и народни средства със съмнително действие. Но едно такова средство, казват, наистина работело – течност за жабурене на уста.
За това дори се споменава в стихотворение на римския поет Катул, където се разказва, че римляните използвали урината за почистване и избелване на зъби, както и за преобразуване на сутрешния дъх в устата в съвършено друга миризма.
Активната съставка ли? Познахте – амонякът, който премахва петната.
Но вероятно най-голямата полза, която е донесла на света урината, е нейната роля във възникването на органичната химия. Азотът, образуващ се в урината, станал първото органично вещество, създадено от неорганични съставки. През 1828 г. немският физик Фридрих Вьолер смесил сребърен цианат с амониев хлорид и получил бял прозрачен материал. Редица тестове доказали, че той е идентичен с уреята.
Откритието опровергало хипотезата на много водещи учени от онова време за това, че живите организми се състоят от вещества, кардинално различаващи се от тези, от които се състоят неживите предмети – като камък и стъкло, например.
Откритието на Вьолер доказало не само, че органичните вещества могат да бъдат получени в лаборатория, но и че човек е същата част от природата, както и всичко останало. Така Вьолер положил началото на органичната химия.
Тази наука ни е подарила съвременни лекарства, материали като пластмаса и найлон, съединения като синтетичен амоняк и разбира се, средства за почистване на нашите дрехи или да си заредим оръжието, без да използваме своята (или нечия друга) урина.
