Организацията Rich Earth Institute от американския щат Върмонт ни предлага да переосмислим отношението си към отпадъците от собствената ни жизнена дейност. Тя се готви да „затвори кръга от хранителни вещества“ – да отглежда това, което употребяваме, с помощта на урината.
В САЩ е разположен най-големият завод по очистване на отпадни води в света. Той се нарича „Сини равнини“. 94% от неговите „суровини“ са това, което е изтекло от кухненските мивки, пералните машини, тоалетните на гражданите, живеещи в окръг Колумбия, както и съседните райони от щатите Мериленд и Вирджиния.
Отпадните води се преливат от един басейн в друг, където се смесват, пропускат се през морски водорасли, филтрират се, след което отново се вливат в река в Потомак.
В хода на този процес се отделят основно азот и фосфор – важни хранителни вещества, необходими на растенията. При попадане в реките и морето в големи количества те предизвикват цъфтене на водораслите, които поглъщат целия околен кислород и превръщат водата в мъртва зона. Но на полето азотът и фосфорът могат да са много по-полезни.
Повечето американски фермери залагат на синтетични торове, за производството на които се изразходва много енергия и които на свой ред замърсяват околната среда.
Ким Нейс от „Богата Земя“ смята, че отстраняването на урината от отпадните води, преди те да стигнат до пречиствателните съоръжения, ще позволи да се получи евтин алтернативен източник на азот и фосфор.
„Институтът Богата Земя“, основан през 2011 година, вече е заинтересувал Министерството на селското стопанство и Управлението по опазване на околната среда на САЩ.
По данни на Световната здравна организация човешката урина е не по-малко от 1% от канализационните води, пречиствани в съответните станции, но на нея се падат 80% от азота и 55% от фосфора. Според закона за пречистване на водата от 1972 г. азотът и фосфорът трябва да се отстраняват от отпадните води, а този процес е скъп и енергоемък. Ако не се допусне попадането на урина в канализацията, може също и доста да се икономиса.
Главният проблем е в това, че хората се отнасят с погнуса към тази жълтеникава течност, макар че след пастьоризация тя е напълно безвредна и прекрасно подхожда за селскостопанско приложение. С аналогично отвращение повечето хора си мислят за храната, отгледана с нейна помощ. Всъщност единственото, от което трябва да потрепваме с неприязън, е безсмислената загуба на ценни ресурси.
Във Финландия, Швеция, Нидерландия този проблем вече активно се решава. В Амстердам предприятието Waternet е организирало дори масово мероприятие, в хода на което на мъжете се предлага да уринират в специални съдове и тази урина след това се превръща в тор за градините по покривите.
В развиващите се страни различни благотворителни организации също организират специални тоалетни и по такъв начин хващат едновременно два заека – решава се проблемът с лошите санитарни условия и бедните фермери получават евтин тор.
В такива тоалетни с помощта на прости приспособления урината се отделя от изпражненията, които се засипват със сух материал, за да се приглуши миризмата. От всичко това се прави компост, който след осем месеца може да се използва.
През 2013 година са преработени над 11 000 литра урина, а тази година се планира обемът да се увеличи със 7500 литра.
