Сложните общества водят до идеята за гневния бог
„Защото познаваме Този, който казва:„ И ще извърша върху тях голямо отмъщение с яростни изобличения и ще познаят, че Аз съм ГОСПОД, когато ще им въздам възмездие. ”(Езекил 25:17).
Бог, изобразен в Стария Завет, понякога може да изглежда гневен. И в това, той не е сам; свръхестествените сили, които наказват злото, играят централна роля в много религии.
Но кое е първо – появата на сложните общества или вярата в бог, който наказва?
Ново проучване предполага, че формирането на сложни общества се случва първо и че вярата в такива богове е помогнала да се обединят хората под една обща по-висша сила.
Древните общества често са използвали свръхестествени сили, за да обяснят природни явления, като гръмотевици и светкавици, например. Но през последните няколко хилядолетия религиите също използват свръхестествени сили, за да наложат морални кодекси.
Например, египетският бог на слънцето Ра преценява съдбата на хората в задгробния живот според това колко добре следват кода на „маат“ или „това, което е правилно“.
Изследването предполага, че възхода на тази идея за космическото прилагане на морала е свързан със социалната сложност на обществото.
„Концепцията за свръхестественото съждение еволюира, за да помогне на непознати членове на големи общества да си сътрудничат“, заключават изследователите.
Някои работи, като например анализи на религии от епохата на викингите в Скандинавия, предполагат, че морализиращите богове предшестват сложни общества, докато други изследвания, като тези на евразийските империи, установяват, че морализиращите богове следват появата и възхода на сложните общества.
Тези проучвания обаче, са ограничени в географски обхват и понякога са възпрепятствани, защото историците не разполагат с подробна информация за сложността на обществата в дадени точки от историята, казва Патрик Савидж, антрополог от университета Кейо (Keio) в Канагава, Япония.
В новото проучване Савидж и колегите му се опитват да преодолеят тези ограничения, използвайки базата данни за глобалната история на Сешат – база данни с информация за световната история от края на палеолита до индустриалната революция.
Учените анализират връзката между социалната сложност и морализиращите богове в 414 общества, обхващащи последните 10 000 години от 30 региона по целия свят. Изследователите разглеждат 51 мерки на социална сложност, като например размера на най-голямото селище, наличието на формален правен кодекс, както и четири мерки за свръхестествено прилагане на морала, като например концепцията за свръхестествена сила, която следи и наказва егоистичните действия.
Изследователите установяват, че вярата в морализаторските богове обикновено идва след увеличаване на социалната сложност, която обикновено се появява след създаването на цивилизации с население над 1 милион души.
„Особено впечатляващо е, колко последователно е това явление, което се проявява при достигане на общество от 1 милион души“, казва Савидж. „Първо се създават големите общества и след това идват тези вярвания.“
„Нашето изследване показва, че религията играе функционална роля през цялата световна история, като помага за стабилизирането на обществата и води до сътрудничество между хората като цяло“, казва Савидж.
„В наистина малките общества, като много малки групи от ловци-събирачи, всеки познава всички останали и всеки следи всички останали, за да се увери, че се държат добре. По-големите общества са по-анонимни, така че може да не знаете на кого да се доверите.“
Когато се достигнат размери на населението от 1 милион и повече, виждаме възхода на вярванията във всемогъщ бог, или в свръхестествен човек, който наблюдава и контролира нещата, добавя Савидж.
„Ние не се занимаваме с ценността на религията в нашето изследване“, добавя Савидж. „Ние не казваме, че е добра или лоша, но казваме, че тя има дълбока и последователна връзка с обществата през цялата световна история. Религията е дълбоко преплетена с това, което означава да си човек, за добро или лошо.“
Учените публикуват своето изследване в списание Nature.