Човечеството е толкова старо, че е забравило за своята „детска възраст“, и произходът на човека е обвит в тайни.
Според общоприетия възглед човечеството е било примитивно в миналото, а след това е започнало да се развива, хората излезли от варварството, станали по-умни, по-способни и по-цивилизовани.
Нови данни обаче говорят за обратното. Може би в зората на своята история човечеството е притежавало високоразвита наука и техника, което съществено надминава представите на съвременните хора за далечното минало, пише Ancient Origins.
Тази гледна точка е стара като самата история. Древните са говорели за миналото като за епоха на разцвет. Разказът за Атлантида в диалога на Платон „Тимей“ е най-яркото свидетелство за златния век.
Американският конгресмен Игнейшъс Лойола Донъли (1831–1901 г.) е смятал, че Атлантида наистина е съществувала, и е събрал цялата достъпна информация за тази древна, могъща и развита цивилизация.
Средновековният ръкопис Timeas на Платон, латински превод.
През 1929 година в Истанбул е открита тайнствената карта на Пири Реис от 1513 година, на която са показани бреговете на Антарктида и Южна Америка със съвременна точност. Тази карта възродила хипотезата за развити древни цивилизации.
Археологът Брад Стайгър в книгата Worlds Before Our Own („Световете преди нашия“) е представил нови факти за съществуването на ранни развити цивилизации. Стайгър открил, че някои високотехнологични артефакти са открити в най-долните геоложки слоеве, докато примитивните били в по-горните.
Той ги нарекъл „неуместни артефакти“. Книгата му допринесла за появата на редица по-късни работи, които оспорвали разпространената гледна точка за миналото на човечеството.
Ако развити древни цивилизации са съществували, какво е довело до тяхната гибел? Основно има два възможни сценария – или тези хора са били толкова напреднали, че са се самоунищожили, или са били унищожени в резултат на природен катаклизъм.
Доказателствата за втория вариант са по-съществени, отколкото за първия. Има обаче и някои признаци за древни войни.
Оцелелелял фрагмент от картата на Пири Реис.
Създаване и унищожение
„Когато първата атомна бомба се взривила в Ню Мексико, пясъкът в пустинята се разтопил и се превърнал в зелено стъкло. Археолозите са провели разкопки в древната долина Ефрат и са открили слой селскостопанска култура на възраст 8000 години, след това още по-ранен слой, след това слой от епохата на пещерния човек. В последно време те са стигнали до още един слой – разтопено зелено стъкло.“ (New York Herald Tribune, 1947 г.)
Някои учени не вярват, че древните цивилизации може да са унищожени от природните сили. Те смятат, че сегашните особености на земната повърхност са се формирали в продължение на милиони години.
Датировката с въглероден анализ не може да се смята за абсолютно точна. Този метод предполага баланс между формирането и разлагането на радиоактивния въглерод-14 в земната атмосфера. Но периодът на формирането на С14 всъщност е по-голям от периода на неговия разпад. Затова количеството С14 в атмосферата (0,0000765%) не може да бъде научно използвано като критерий за датировката на изкопаеми.
С други думи, ние не можем да узнаем възрастта на фосилите, по които определяме възрастта на земните пластове. По такъв начин не знаем фактическата възраст на земните пластове.
Прието е да се смята, че фосилите на дървета, растящи през няколко геоложки слоя на земята, свидетелстват, че тези слоеве принадлежат към различни исторически епохи. Но тези слоеве може да са се формирали за сравнително кратък период от време, например в резултат на бърза седиментация (отлагане на пластове), предизвикана от природен катаклизъм, а не в продължение на милиони години, в противен случай появата на фосилизирани дървета просто би било невъзможно.
В митове и легенди по цял свят се говори за световен катаклизъм, по-точно – за потоп. Подобни митове може да се открият в Африка, Китай, Северна Америка, Австралия, Шумер, в много далечни култури, които не са имали никаква възможност да контактуват помежду си.
Съществуват повече от 500 древни легенди за потоп, подобен на споменатия в Библията. Това са следи от глобална колективна памет за случило се в далечното минало събитие.
Митове за световен потоп съществуват в различни култури по цял свят.
Златният век на скептицизма и сайънтизма
„Необикновените твърдения изискват необикновени доказателства.“
Карл Сейгън
Постмодернисткият свят е златен век на скептицизма, релативизма, материализма, обскурантизма, сайънтизма и т.н. Екстраординарните твърдения не се предлагат на вниманието на обществеността не защото доказателствата са недостатъчни или неоснователни, а защото те предварително се отхвърлят от съвременната философия и наука. Следователно ги отнасят към псевдонауката.
Какво всъщност знаем за Земята? Приемаме я като даденост, смятаме, че познаваме всеки неин сантиметър, а всъщност дори не познаваме самите себе си. Отсъствието на доказателства не се явява доказателство за отсъствие.
Д-р Мелвин Кук, известен химик и лауреат на Нобелова награда, е стигнал до извода, че подземните нефтени находища са били формирани в резултат на внезапно и бързо погребване на органични материали само преди няколко хиляди години. Може би подземните запаси на нефт са древни градове, които са се превърнали в нефт в резултат на внезапно утаяване на почвата и високо налягане?
Новите начини на мислене
Като говорим за конкретни доказателства, можем да споменем древно съоръжение, което е било най-високото на Земята, преди да се построи Емпайър Стейт Билдинг през 1931 година. И до днес то е най-колосалното здание, издигнато някога на планетата.
Великата пирамида в Гиза мълчаливо говори по-високо от скептиците. Установено е, че тя е разположена в центъра на всички континенти на Земята. Такава точност предполага цялостно знание на земната география, например проекция на Меркатор, което е доста неочаквано за Древния Египет.
Що се отнася до нейната структура, то инженери и учени са стигнали до извода, че е невъзможно да се построи пирамида с такъв размер и такава потресаваща точност.
Пирамидите в Гиза. Bruno Girin, Flickr
Инж. Маркус Шулте е изчислил, че строителството на Хеопсовата пирамида би ни струвало около 35 милиарда долара. Очевидно е, че днес никой няма да инвестира такива пари в колосално съоръжение, което не е годно за живот, и без каквато и да било очаквана печалба.
Тогава въпросът „Как е била построена?“ е по-малко важен, отколкото въпросът „Защо е била построена?“.
(Следва)
