С помощта на невронна мрежа сеизмолози откриха шест обширни зони с аномалии на границата между мантията и ядрото на Земята.

Научен екип е изследвал границата на дълбочина от 2900 км, където мантията влиза в контакт с външното ядро

Този регион е от ключово значение, тъй като управлява топлинните потоци, кръговрата на веществата в недрата и издигането на мантийни струи към вулканите.

Досега учените бяха идентифицирали само отделни участъци с необичайна плътност и температура.

Новият анализ обаче свързва тези разпръснати точки в шест непрекъснати пояса, разположени под Северния Атлантик, северната част на Евразия, Южния Атлантик, южната част на Африка, Тихия океан и Антарктида.

Тъй като пробиването на сондажи на такава дълбочина е невъзможно, геолозите изучават вътрешността на планетата чрез сеизмичните вълни, генерирани от земетресения.

Авторите на новото проучване са се фокусирали върху предвестниците на вълните от тип PKP

Това са слаби трептения, които достигат сеизмичните станции няколко секунди преди основния фронт.

Тези сигнали възникват, когато вълните се разсейват от малки нееднородности в дълбоката мантия, но ръчното им отделяне от фоновия шум е изключително трудно.

За да обработят огромния масив от данни за периода 1990–2024 г., учените са обучили алгоритъм за дълбоко обучение.

Невронната мрежа е анализирала над 2 млн. записа от земетресения по целия свят

Филтрирала е шума и е открила 174 929 сигнала-предвестници на PKP вълни.

Този обем данни е около десет пъти по-голям от всички подобни бази данни, събирани досега.

За да се намали вероятността от грешки, изследователите са проверявали ръчно част от пробите и са дообучавали модела.

Въз основа на тези изчисления учените са създали две карти на вероятностите: едната показва стабилността на появата на сигналите, а другата – вероятното местоположение на центровете на разсейване.

Някои от идентифицираните зони съвпадат с вече известни области с ултраниски скорости на сеизмичните вълни.

Авторите предполагат, че тези пояси се състоят от древни потънали литосферни плочи, химически обособени скали и огнища на частично топене.

Изследователите подчертават, че методът им има своите ограничения.

Получената карта показва области на вероятно разсейване на вълните, а не точните физически граници на геоложките тела.

Освен това сеизмичните станции и епицентровете на земетресенията са разпределени неравномерно по планетата=

Това означава, че данните не покриват всички участъци от земните недра с еднаква плътност.

В бъдеще екипът планира да комбинира каталога със сигнали на PKP вълни със записи на други видове сеизмични вълни, за да се очертаят по-прецизно подземните структури.