Учените от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих демонстрираха, че информацията, кодирана в човешката ДНК, е способна да се съхранява без всякакви загуби около 2000 години.
С настъпването на цифровата епоха проблемът със съхранението на информация за бъдещите поколения придобива нова значимост. Както е известно, днес външен харддиск може да съхранява до 5 терабайта информация около 50 години (при идеални условия на съхранение).
Учените решили да преодолеят тези граници още преди няколко години, като взели ДНК в качеството на запомнящо устройство. Теоретично дори малка нейна част може да съдържа до 300 000 терабайта информация, а в понеделник, на 250-ата изложба-конференция на Американското химическо общество, учените са демонстрирали колко дълго може да се съхранява тази информация.
Те кодирали в ДНК 83 килобайта текст от Швейцарската федерална харта от 1291 г. и Палимпсест на Архимед от Х век, след което запечатали ДНК в силициеви сфери и една седмица ги държали при температура около 71 градуса по Целзий, което се явява еквивалент на държането на този материал при температура 10 градуса по Целзий около 2000 години. Когато информацията била разкодирана след всички процедури, в нея не открили никакви грешки.
Както е известно от предишни изследвания, в 4 мл течност потенциално може да се съхраняват до 1,8 зетабайта информация. © Flickr/CC
Сега, когато изследователите демонстрирали метода на съхраняване на информация толкова дълго време, пред тях стои нова задача. Както казва ръководителят на изследователската група д-р Роберт Грас, „в ДНК хранилището се намират капки течност с плаващи молекули, в които е кодирана информацията. Сега можем да прочетем всичко, което се намира в тази капка. Но аз не мога да посоча отделно място и да прочета отделен файл“.
Затова сега учените разработват система от етикети за различните участъци информация, за да може по тях да се осъществява търсене.
Все пак има и лоши новини. Както в случая с много технологии на ранни етапи на развитие, съхранението на информация в ДНК струва доста скъпо. Кодирането и съхранението на няколко мегабайта данни сега струва хиляди долари, тоест твърди носители на основата на ДНК скоро няма да са достъпни за широко ползване.
