Известно е, че диета с високо съдържание на сол води до високо кръвно налягане, рисков фактор за редица здравословни проблеми, включително сърдечни заболявания и инсулт.
Но през последното десетилетие редица изследвания в различни страни съобщават за връзка между приема на сол и инсулт, която е независима от високото кръвно налягане и риска от сърдечни заболявания. Това предполага липсваща пряка връзка между приема на сол и здравето на мозъка.
Интересно обаче е, че има нарастващ брой изследвания, които показват, че съществува връзка между червата и мозъка, която сега често се нарича „чревно-мозъчна ос“. Разрушаването на тази чревно-мозъчна ос допринася за разнообразни заболявания, включително болестта на Паркинсон и синдрома на раздразнените черва.
Областта на изследвания на чревно-мозъчната ос бързо нараства и се развива. Преди пет години няколко изследвания показаха, че високият прием на сол предизвиква дълбоки имунни промени в червата, което води до повишена уязвимост на мозъка от автоимунни заболявания, когато имунната система атакува собствените си здрави клетки и тъкани по погрешка, което предполага, че може би червата може да комуникират с мозъка чрез имунна сигнализация.
Сега ново изследване показва друга връзка: имунните сигнали, изпратени от червата, могат да компрометират кръвоносните съдове на мозъка, което води до влошаване на здравето на мозъка и до вероятно когнитивно увреждане. Изненадващо, изследването разкрива досега неописана връзка между червата и мозъка, осигурявана от имунната система, и показваща, че прекомерната консумация на сол може да повлияе отрицателно върху здравето на мозъка при хората, като въздейства върху кръвоносните съдове на мозъка, независимо от ефекта върху кръвното налягане.
Това изследване предлага нови терапевтични цели за противодействие на инсулт, заболяване, което е втората водеща причина за смърт в световен мащаб. Прекомерната употреба на сол, води също така и до когнитивна дисфункция, заявяват учените.
Намаляването на приема на сол е приложимо за хората по света, тъй като сега почти всеки възрастен консумира твърде много сол: средно 9-12 грама на ден или около два пъти препоръчителната максимална доза (5 грама) от Световната здравна организация.
Изследователите са използвали мишки и са открили, че имунните реакции в тънките черва пораждат каскада от химически реакции, достигащи до кръвоносните съдове на мозъка, намалявайки притока на кръв към кортекса и хипокампуса, два мозъчни региона, които са от решаващо значение за ученето и паметта. Това, от своя страна води до намаляване на успеваемостта при тестовете за когнитивно представяне на опитните животни.
При хората, нарушението в ученето и паметта е ясно дори при липса на високо кръвно налягане. Учените установяват, че червата реагират на претоварването със сол и насочват имунните сигнали, които поставят основата за влошаване в жизнения комплекс на мозъка и пречат на когнитивната му функция. Макар това изследване да е било проведено само върху животни, учените са убедени, че е много вероятно същото да се отнася и за хората.
Намаляването на приема на сол оказва благотворно въздействие върху цялостното здраве, така че изследователите са искали да разберат дали тези ефекти се простират и към новооткритата сигнална каскада, която започва в червата и е насочена към кръвоносните съдове на мозъка, за да повлияе в крайна сметка на когнитивната функция.
Когато мишките са върнати към нормалната си диета, след като са били на диета с високо съдържание на сол, вредните здравни ефекти, причинени от излишния прием на сол, са премахнати. Фармакологичната интервенция, която нарушава имунните сигнали, също е отклонила ефекта.
Последиците от тази ново идентифицирана връзка между червата и мозъка се простират до няколко автоимунни заболявания, включващи множествена склероза, ревматоиден артрит, псориазис и възпалително чревно заболяване, за които е показано, че активират същия имунен сигнален път, включен в това проучване. Тези автоимунни заболявания имат висок риск от инсулт и са свързани с лошо функциониращи кръвоносни съдове в нервната система.
Изследването също така демонстрира, че това, което ядем, засяга начина, по който мислим, и че привидно изолираните части на тялото могат да играят жизненоважна роля в здравето на мозъка. Тези резултати мотивират изследванията показващи всекидневните стресови фактори за храносмилателната система и кръвоносните съдове и как те могат да променят мозъка и следователно начина по който възприемаме света.
Публикувано в Scientific American.
