Данни, събрани от роувъра на НАСА Кюриосити и анализирани от изследователи на университета в Арканзас, показват, че вода под формата на саламура може да съществува на повърхността на планетата при определени обстоятелства, пише Sciencedaily.
Откритието, публикувано в майския брой на списание Nature Geoscience, е базирано на почти двугодишно събиране на данни за климата около кратер близо до екваториалния регион на планетата. Винсент Шеврие, асистент в Центъра за космически и планетарни науки в университета в Арканзас и Едгар Г. Ривера-Валентин, бивш академичен сътрудник в центъра, който сега е изследовател в обсерваторията в Аресибо в Пуерто Рико, са членове на екипа, анализирал данните със субсидия от НАСА.
„Това, което демонстрирахме, е, че при определени обстоятелства за няколко часа на ден може да съществуват правилните условия за формиране на течна, солена, подобна на саламура вода на повърхността на Марс“, уточнява Шеврие.
Съществуването на солена вода може да обясни феномен, наблюдаван от апаратите на Марс, наречен „повтарящи се скатни линии“ (recurring slope lineae). Това са тъмни ивици върху скатове, които се появяват и растат през топлия сезон на планетата.
Водата е също задължителна за съществуване на живот, какъвто познаваме. На Земята организмите се адаптират и процъфтяват в невероятно солени условия. Въпреки това Шеврие смята, че условията на Марс са прекалено сурови, за да поддържат живот.
„Ако комбинираме наблюденията за термодинамиката на формирането на „саламурата“ и днешните познания за земните организми, възможно ли е да има начин организми да оцеляват в марсианските солени води? Моят отговор е не“, казва Шеврие.
На Марс е студено, сухо и атмосферното налягане е 200 пъти по-ниско от това на Земята. Каквато и да е чиста вода на повърхността би замръзнала или би се изпарила за минути. Ако изглежда странно, че водата може да замръзва и да се изпарява, това е, защото е странно за Земята, но за Марс не е заради ниското му атмосферно налягане.
През 2008 совалката Феникс на НАСА идентифицира перхлоратни соли в почвата на полюсите. Перхлоратите се срещат рядко на Земята, но се знае, че абсорбират влага от атмосферата и понижават температурата на замръзване на водата. Широкото разпространение на перхлорати позволява съществуването на течна вода на Марс.
Кюриосити е потвърдил наличието на перхлорати в екваториалната почва и е направил детайлизирани наблюдения върху относителната влажност и температурата през всички марсиански сезони. С тази информация Шеврие и Ривера-Валентин били способни да заключат, че вода в течно саламурено състояние може да съществува на Марс. В бъдещите мисии на Марс това ще може да бъде проверено с директно тестване.
„Въпреки че саламурената вода на Марс не може да поддържа живот, това може да бъде от полза за бъдещите пилотирани мисии, чиято цел ще бъде създаването на ресурси, поддържащи живота, като вода и кислород. Съществува и възможността някога на Марс да е съществувал живот. Трябва да разберем най-ранната околна среда. Какво се е случвало преди 4 милиарда години?“, добавя Шеврие.
