В Североизточен Сибир, където зимните температури падат под –50°C, археолози и генетици откриват уникални свидетелства за живота и културата на коренните народи.

Изследователи са анализирали 122 естествено мумифицирани останки на якути, погребани между XIV и XIX век.

Сред тях особено се откроява жена-шаманка от XVIII век, известна като UsSergue1.

Нейното погребение, облекло и ДНК оспорват утвърдените представи за колонизацията, семейните структури и културната приемственост.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.

Шаманката в червено

UsSergue1 е открита в ковчег, издялан от цял дървесен ствол. Тя е била облечена в няколко пласта дрехи: кожена шапка, кожени гамаши до бедрата и яркочервена вълнена рокля, изработена от рядка вносна тъкан.

Наситеният цвят на роклята, необичаен за онова време и регион, свидетелства за нейния висок социален статус.

В близост до погребението е намерена ритуална яма с останките на три коня.

Единият от конете е бил украсен с метални елементи и платнени ленти, които съответстват на облеклото на шаманката.

Подобни жертвоприношения са били характерни за елитни погребения и подчертават духовния и социален авторитет на жената.

„Тази жена въплъщава духовната идентичност на своя клан. Нейното погребение демонстрира опит за запазване на традиционните вярвания в период на силен културен натиск“, обяснява генетикът Людовик Орландо.

Генетичен анализ

ДНК анализът на шаманката показва, че родителите ѝ са били роднини по втора линия – чичо и племенница, леля и племенник или полубрат и полусестра.

Подобна близкородствена връзка може да е била част от стратегия за запазване на елитната родова линия, укрепвайки духовната и политическата власт на клана.

„Днес подобни бракове се смятат за табу, но е важно да не пренасяме съвременните морални норми в миналото“, уточнява Орландо.

Съхранение на културата под натиск

Въпреки агресивното налагане на християнството в Сибир от страна на Руската империя, якутският шаманизъм се е запазил до края на XVIII век.

Генетичният анализ показва, че числеността и съставът на коренното население са останали стабилни от XVI век насам, въпреки завладяването на региона през 1632 г.

„Генетичното наследство на якутите почти не се е променило през вековете. Те са останали непоколебими до последно“, обяснява съавторът на изследването Перле Гуарино-Виньон.

Географската изолация, суровият климат и отдалечеността на региона са направили мащабното преселване и асимилация на чужденци изключително трудни.

Начинът на живот на шаманката

Дори микробиомът на устната кухина, възстановен от зъбната плака, показва стабилност в храненето и навиците през вековете.

Учените са очаквали промени поради контакта с руснаците и появата на нови продукти като ръж, ечемик и тютюн.

Вместо това съставът на микробиома е останал непроменен, което потвърждава запазването на обичайния начин на живот, традициите и кулинарните практики.

Освен дрехите и конете, в погребението са открити множество украшения и амулети, свързани с шаманската практика.

Червеният цвят на роклята и сложността на ритуала сочат ролята на UsSergue1 като пазител на духовни знания и посредник между клана и отвъдния свят.

Тези находки показват, че шаманките са заемали не само религиозна, но и социално-политическа позиция в клана.

Според екипа от изследователи UsSergue1 не е просто археологическа рядкост.

Нейното облекло, погребални практики и генетика показват как коренните култури са могли да оцелеят и да запазят своята идентичност дори под колониален натиск и в екстремни климатични условия.

„Тази жена демонстрира, че завоеванието невинаги означава крах. Понякога това е история за това как културата и генетичното наследство могат да се запазят въпреки всичко“, обобщава изследователската група.