Учени обявиха безпрецедентно откритие: те са успели да изолират генетичен материал от старинна рисунка, озаглавена „Светото дете“, чието авторство се приписва на Леонардо да Винчи.

Въпреки това изследователите не могат да гарантират, че извлечената от червения тебешир ДНК действително принадлежи на бележития италиански художник от епохата на Ренесанса.

Наистина ли творбата е на великия майстор?

Извлеченият генетичен материал показва сходство с ДНК от писмо, написано през XV век от Фрозино ди сер Джовани да Винчи – братовчед на дядото на Леонардо, Антонио да Винчи.

И двете проби съдържат последователности от Y-хромозомата, които съответстват на специфична популационна група с тоскански корени. Именно в Тоскана е роден Леонардо да Винчи.

Y-хромозомните последователности се предават от баща на син почти без промяна. Ето защо идентифицирането им е важна отправна точка за реконструиране на ДНК на да Винчи.

Резултатите от изследването са публикувани в базата за препринти bioRxiv и все още не са преминали независима научна рецензия, пише 24 Канал.

Съществуват обаче няколко момента, които поставят под съмнение тези заключения.

Авторството на „Светото дете“ е спорно и не е окончателно доказано, че е дело на Леонардо. Дори ДНК да е автентична, тя може да принадлежи на друг мъж от рода да Винчи, а не на самия художник.

Поради тези причини увереността в произхода на ДНК остава под въпрос.

Генетичният материал може да е попаднал върху рисунката от ученик или от многобройните музейни куратори с тоскански корени, които са работили с ескиза през вековете.

Защо е нужна ДНК на Леонардо да Винчи?

Учените се стремят да реконструират ДНК на Леонардо да Винчи преди всичко за удостоверяване на автентичността на неговите произведения.

Някои изследователи предполагат също, че генетичният материал на италианския художник може да разкрие биологичните причини за изключителните му художествени и други способности. Включително по-доброто му от средното зрение.

Генетичният материал от рисунката е извлечен чрез внимателно тампониране.

Този метод може да помогне за удостоверяване и на други произведения на изкуството с неясен произход.

Авторите на изследването в момента работят върху всички налични следи.

Засега най-вероятният източник на ДНК остават ръкописи и рисунки, за които е сигурно, че са създадени от самия да Винчи.

Изследователите се надяват, че работата им ще убеди властите и архиварите да позволят вземането на проби от други творби на Леонардо да Винчи.

72-страничната тетрадка с наблюдения, известна като „Кодекс Лестър“, съдържа пръстов отпечатък, който почти сигурно принадлежи на да Винчи. Това я прави добър кандидат за изследване.

Многобройни пречки по пътя

По пътя към целта стоят множество препятствия. Гробът на да Винчи във Франция е частично разрушен по време на Френската революция.

Останките му са изгубени или смесени с други при преместването им в новото предполагаемо място за погребение – параклиса „Свети Юбер“ в Амбоаз.

Въпреки че този гроб може да съдържа кости с ДНК на майстора, изследователите не получават разрешение за секвениране на генетичния материал от криптата, докато не бъде намерен надежден образец за сравнение от друго място.

Това принуждава специалистите да търсят алтернативни източници – да извличат ДНК директно от произведенията на да Винчи.

Тук обаче възникват други трудности: някои творби са недостъпни за изследване, а други, като например „Етюд на предните крака на кон“, не съдържат никакви следи от човешка ДНК.

„Светото дете“ засега остава единствената рисунка, приписвана на Леонардо да Винчи, от която е извлечен човешки генетичен материал. Макар авторството все още да предизвиква спорове.

Допълнителен проблем е, че майката на Леонардо, Катерина ди Мео Липи, е погребана на неизвестно място, пише Science.

Катерина е била млада прислужница, когато е родила Леонардо.

Ако останките ѝ бъдат намерени, те биха могли да станат източник за сравнение на митохондриална ДНК.

Учените са получили отказ за достъп и до гроба на бащата на да Винчи във Флоренция, където би могла да се намери Y-хромозомна ДНК за сравнение с пробата от „Светото дете“.

Самият Леонардо няма известни преки потомци, тъй като никога не се е женил и не е имал деца.

Един от оставащите варианти е да се намерят други мъже от рода да Винчи за сравнение на Y-хромозомните последователности от рисунката.

В момента изследователите анализират три кости от семейната крипта в Италия, където е погребан дядото на художника, Антонио да Винчи. А също така вземат ДНК проби от известни живи потомци.

Екипите секвенират и ДНК от кичур коса, изкопан през 1863 г. в Амбоаз, за който се предполага, че е взет от брадата на Леонардо да Винчи.

Експертите търсят писма и други документи, написани от мъже от семейството, които биха могли да съхранят ДНК на авторите.

Писмото на Фрозино ди сер Джовани да Винчи е един от тези артефакти.

В рамките на ново проучване е направен сравнителен анализ на ДНК, извлечена от писмо, с приблизително 90 хиляди известни маркера.

Тези маркери служат за разделяне на последователностите на Y-хромозомата на специфични родови линии, известни като хаплогрупи.

Резултатите показват, че Y-хромозомната ДНК, открита както в писмото, така и върху скицата „Святое дитя“, принадлежи към хаплогрупа E1b1b. Смята се, че именно към тази група са принадлежали Леонардо да Винчи и неговото семейство.