Сигналите, „написани“ с елементи от ранната вселена, са разкрили най-старото познато сливане между две галактики, което се случва по-малко от един милиард години след Големия взрив.
Изследователите наскоро използваха телескопа АЛМА (Atacama Large Millimeter Array) в Чили, за да търсят радиоизлъчвания от далечна, но много ярка галактика, образуваща звезди, известна като B14-65666, разположена на около 13 милиарда светлинни години от Земята.
Предишни наблюдения в ултравиолетовия спектър от космическия телескоп Хъбъл дадоха основание да се вярва, че галактиката съдържа два „кичура“ от звезди, североизточен „Клъмп А“ и югозападен – „Клъмп Б“.
Нови наблюдения с използване на високочувствителния радиотелескоп ALMA, са идентифицирали три отличителни сигнатури във всяка от двете групи: на въглерод, на кислород и на прах. (Трите източника произвеждат отличителни сигнали в радиовълните.) Такива сигнали никога не са били открити в тази стара галактика; Разликите между тези сигнали казват на учените, че двойните клъстери на В14-65666 представляват две галактики, които са се слели преди Вселената да е била на милиард години, съобщиха изследователите в ново проучване.
Разположен в пустинята Атакама в Чили, радиотелескопът ALMA използва 66 наземни антени за откриване на някои от най-студените и отдалечени обекти на Вселената, сканирайки небето с „око“, което е 10 пъти по-силно от Хъбъл, според Европейската космическа агенция.
Наблюденията на ALMA на B14-65666 разкриват сигнали, които са невидими за Хъбъл. Въпреки, че авторите на изследването са открили прах, въглерод и кислород в двете галактически групи, емисиите от Клъмп A се движат с различна скорост от същите емисии в Клъмп B.
Това предполага според учените, че двете групи са останки от две галактики, които са се сблъскали при „голямо сливане“, което все още е в ход. Това прави B14-65666 най-стария известен пример за галактически сблъсък, пишат учените.
Те също така отбелязват, че високите температури на праха и яркостта на B14-65666 вероятно са резултат от мощна ултравиолетова радиация, причинена от изключително активно образуване на звезди. Галактиката е около 100 пъти по-активна от Млечния път, въпреки че Млечният път е по-голяма галактика с около 90%, съобщават изследователите.
Това дава още едно доказателство, че тази галактика се е образувала от сблъсък, тъй като галактическите сливания обикновено предизвикват бурни раждания на звезди от повишената компресия на газ поради въздействието, отбелязват в проучването.
„С богати данни от ALMA и HST [космическия телескоп Хъбъл], в съчетание с усъвършенстван анализ на данни, можем да подредим пъзела, за да покажем, че B14-65666 е двойка сливащи се галактики от най-ранната епоха на Вселената“ казва Такуя Хашимото, от Японското общество за насърчаване на науката и Университета Васеда в Токио.
Количеството и качеството на данните от B14-65666 го правят добър кандидат за по-нататъшно проучване, вярват изследователите. Следващите стъпки могат да включват търсене на химически отпечатъци на молекули на азот и въглероден оксид, за да се събере по-подробна картина за това как са се образували и еволюирали най-ранните галактики.
Констатациите бяха публикувани в списанието „Публикации на астрономическото общество на Япония“
