„Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“ заснеха смяната на сезоните на Сатурн
Последно: 26 март 2026 г. в 09:29
Европейската космическа агенция, НАСА и Канадската космическа агенция представиха нови, впечатляващи изображения на Сатурн.
Те не са просто поредните красиви снимки, а резултат от синхронната работа на две от най-мощните космически обсерватории – „Джеймс Уеб“ и „Хъбъл“.
Чрез сравняване на данните във видимия и инфрачервения спектър учените получиха възможност да изследват състава и динамиката на атмосферата на газовия гигант на различни дълбочини.
Кадрите от „Хъбъл“ са направени през август 2024 г. като част от програмата OPAL
Този телескоп традиционно е специализиран в проследяването на бури и цветови вариации в облаците на планетата.
На новите изображения ясно се виждат прочутите атмосферни ивици на Сатурн. Зони с високо и ниско налягане, където ветровете се движат с огромна скорост.
„Хъбъл“ улавя фините нюанси на отразената слънчева светлина. Това позволява на учените да създават подробни „метеорологични“ карти на Сатурн във видимия спектър.
Инфрачервен поглед под облаците
Четиринадесет седмици след „Хъбъл“ в действие влиза и „Джеймс Уеб“. Неговите инфрачервени сензори могат да видят това, което е скрито за човешкото око.
Докато „Хъбъл“ вижда само върховете на облаците, „Джеймс Уеб“ надниква много по-дълбоко. И регистрира химическия състав на различните слоеве. От разредената горна атмосфера до плътните образувания в дълбините.
На инфрачервените снимки пръстените на Сатурн, богати на лед, изглеждат почти бели поради високата си отражателна способност.
Сиво-зелените нюанси на полюсите на планетата може да са индикация за полярни сияния. Взаимодействие на заредени частици с магнитното поле на планетата – или за специфични слоеве високопланински аерозоли.
Смяна на епохите на газовия гигант
Тези наблюдения са от решаващо значение за разбирането на климата на планетата.
В момента Сатурн е във фаза на преход от лято в северното полукълбо към равноденствие.
Тъй като една година на Сатурн продължава почти 30 земни години, смяната на сезоните там се случва бавно, но мащабно.
През 30-те години на този век планетата ще премине напълно към лято в южното полукълбо и двата телескопа ще имат по-добра гледна точка за наблюдение на южната половина, която постепенно излиза от сянка.
