Откакто беше открита през 2017 г., системата TRAPPIST-1 привлича вниманието на астрономите. Седемте планети, които обикалят около близка до нашата слънчева система малка звезда, предоставят невероятна възможност за изучаване на съседна слънчева система, която е еднаква и в същото време много различна от нашата.
Звездата се намира на 39 светлинни години (376 трилиона километра) от Земята в съзвездието Водолей. Тази слънчева система се върти около звезда червено джудже, наречена TRAPPIST-1. Класифицирана като звезда M джудже, TRAPPIST-1 е много по-малка от нашето слънце и около 2000 пъти по-малко светла.
Всъщност, TRAPPIST-1 е толкова малка, че едва отговаря на критериите за звезда, отбелязва изданието Phys.org. Това малко червено джудже има само 9 процента от масата на Слънцето и 12 процента от неговия радиус. Това прави червената звезда само малко по-голяма от газовия гигант – Юпитер.
Седемте екзопланети, които изграждат системата, наречени от TRAPPIST-1b до TRAPPIST-1h, са скалисти планети с размери на Земята, които привличат интереса на астрономите и се очертават като силни кандидати за търсенето на живот извън границите на нашата планета и нашата слънчева система.
Интересът към екзопланетите TRAPPIST-1 се е увеличил експоненциално след откриването им, особено към три от тези планети – TRAPPIST-1e, f и g – чиито орбити са в обитаемата зона на звездата. Това означава, че те се намират достатъчно близо до звездата си за да имат повърхностни температури, позволяващи образуването на течна вода и потенциално даващи възможност на живота да се развива.
TRAPPIST-1 сравнена със Слънчевата система
Eдна от тези три планети в частност, а именно TRAPPIST-1e, изглежда има голям потенциал за наличие на течна вода върху повърхността си.
Ново проучване, публикувано този месец в Astrophysical Journal, разкрива, че от седемте екзопланети на TRAPPIST-1, тя има най-голям шанс да бъде „земно океански свят“ и се отличава като „много добър избор за по-нататъшно проучване с оглед търсенето на извънземен живот. “
Според екипа, който е извършил изследването, всичките седем екзопланети на TRAPPIST-1 вероятно са се развили по подобен начин като Венера. Това означава, че всички водни или повърхностни океани, събиращи се на тези планети, са изчезнали скоро след раждането на системата, създавайки прекалено гъста, необитаема атмосфера. Въпреки това, нещата може би са малко по различни в случая на TRAPPIST-1e. Екзопланетата се оказва „най-вероятната от седемте да има течна вода на повърхността“. Това се казва в изявление на учените от Университета в Сиатъл, щата Вашингтон, провели изследването.
Това заключение се основава на новоразработен климатичен модел на системата TRAPPIST-1, който изследва всяка една от седемте екзопланети поотделно и включва земни климатични и фотохимични модели за измерване на атмосферата на тези интригуващи чужди светове.
„Ние моделираме непознати атмосфери, като приемаме, че нещата, които виждаме в нашата слънчева система, ще изглеждат по същия начин и около друга звезда“, казва водещият автор Андрю Линковски от Вашингтонския университет.
След това, екипът се стреми да разкрие как би изглеждала атмосферата на планетите TRAPPIST-1, като се имат предвид уникалните условия на околната среда, характеризираща тази система.
„Това е цяла поредица от планети, които могат да ни дадат представа за еволюцията на системата около една звезда, която е много различна от нашата, с различна светлина, която идва от нея“.
Както обяснява Линковски, същите процеси, които може да са превърнали екзопланетите TRAPPIST-1 в подобни на Венера светове, изчерпвайки от тях всякакви повърхностни води, биха могли да обогатят атмосферата им с много кислород.
Еволюцията на тези планети е силно свързана с определена фаза в ранния живот на звездата, по време на която TRAPPIST-1 е била по-гореща и по-ярка от сега – насищайки системата с ултравиолетови емисии. Тези ултравиолетови избухвания биха оставили малко или никаква повърхностна вода, а също най-вероятно и да въздействат на атмосферата им.
Когато водата се изпарява от повърхността на планетата, ултравиолетовата светлина, идваща от родителската звезда, разцепва водните молекули, освобождава водорода от атмосферата и оставя значително количество кислород. Това е така, защото водородът е достатъчно лек, за да избяга от атмосферата и да плава покрай гравитационното привличане на планета, докато по-тежкият кислород остава близо до нея.
„Това може да е възможно, ако тези планети са имали първоначално повече вода от Земята, Венера или Марс“, каза Линковски.
„Ако планетата TRAPPIST-1е, не е загубила цялата си вода по време на тази фаза, днес тя може да бъде воден свят, изцяло покрит с глобален океан. В този случай може да има климат подобен на Земята“, вярват авторите от Сиатъл.
