Във филма „Марсианецът“ астронавтът Марк Уотни оцелява на безплодната повърхност на Марс, като отглежда картофи в местната почва с малко помощ от човешки екскременти.

Оказва се, че тази идея може би не е толкова далеч от реалността.

В предварителна публикация в bioRxiv изследователи показват, че картофите наистина могат да растат в условия, еквивалентни на лунен прах. Макар и да е необходимо добавянето на значително количество компост.

Докато разработват планове за постоянни лунни бази, учените от НАСА разглеждат култури като картофите, които са богати на хранителни вещества и калории и се адаптират към различни условия.

Изследването предоставя „задълбочен анализ, който помага да се отговори на ключови въпроси“ за успеха на дългосрочните мисии, казва Джаред Лонг-Фокс, лунен учен от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Първоначално учените е трябвало да пресъздадат лунния реголит

За целта Дейвид Хенди, космически биолог от Орегонския държавен университет, и неговите колеги са използвали смес от смлени минерали и вулканична пепел. Тя съответства на химическия състав на Луната.

Лунният реголит обаче е напълно лишен от органичната материя, необходима за растежа на растенията.

„Превръщането на неорганична, негостоприемна маса, подобна на пясък, в нещо, което може да поддържа растеж, е сложна задача“, коментира Анна-Лиза Пол, молекулярен биолог от Университета на Флорида.

Затова екипът на Хенди добавя към реголита вермикомпост – органични отпадъци от червеи.

Те установяват,че смес с 5% компост позволява на картофите да растат, като същевременно симулира стресовите условия на лунната среда.

След почти два месеца екипът събира клубените, изсушава ги чрез сублимация и ги смила за по-нататъшни анализи.

ДНК анализът на картофите показва активиране на гени, свързани със стреса

Освен това в тях са открити по-високи концентрации на мед и цинк в сравнение със земните им аналози, което може да ги направи опасни за консумация.

Хранителната им стойност обаче се оказва сходна с тази на традиционните картофи – изненада за учените, които са очаквали по-ниски нива на хранителни вещества.

Въпреки това Лонг-Фокс отбелязва, че изследването не е пресъздало други опасности на Луната, като постоянната радиация и космическия вакуум.

Той също така би искал експериментът да бъде повторен с истинска лунна почва, а не само с нейни имитации, и вярва, че настоящите планове на НАСА за изследване на Луната биха могли да помогнат.

„С напредването на програмата „Артемида“ получаването на по-големи и разнообразни проби от лунна почва ще бъде от решаващо значение“, казва той.

Междувременно екипът на Хенди вече е започнал следващия си експеримент

Според съавтора Аймерик Гойер, биохимик от Орегонския държавен университет, учените се надяват да установят кои сортове картофи се справят най-добре в лунна почва, като тестват различни видове.

„В крайна сметка генетиците може би ще успеят да селектират и отгледат сортове картофи, които са по-добре адаптирани към лунните условия.“