Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Космически канибализъм в Андромеда: Гигантска звезда погълна своята спътница

20 ноември 2026 г. в 20:40
Последно: 20 ноември 2026 г. в 19:26

Астрономи станаха свидетели на впечатляващо и изключително рядко космическо събитие в съседната галактика Андромеда.

Звезда гигант погълна своята по-малка съседка само за седем орбитални обиколки.

Процесът на сливане, документиран подробно в проучване, публикувано в научното списание Nature, е проследен от учените във всички негови фази – преди, по време и след кулминационния взрив.

Началото на финалната сцена е регистрирано на 17 октомври 2025 г., когато автоматизираният телескоп Zwicky Transient Facility улавя внезапно избухване в покрайнините на Андромеда. Тя е най-близката голяма спирална галактика до Млечния път, разположена на около 2,5 милиона светлинни години.

Впоследствие изследователите успяват да реконструират цялата драма: бавно раздуване на звездата гигант, спираловидно потапяне на нейната спътница и мощен финално озаряване.

Рекордна ярка червена нова

Обектът, получил каталожното наименование AT 2025abao (накратко наричан „Бао“), достига пика на своята яркост около 7 ноември 2025 г.

Това го прави най-ярката червена нова, наблюдавана някога в Андромеда, и едва четвъртата регистрирана в тази галактика.

За разлика от свръхновите, които бележат края на живота на масивни звезди чрез тяхната пълна детонация, ярката червена нова възниква при сливането на две активни звезди.

Изхвърленият при удара газ бързо се разширява и изстива, което придава на изригването характерен червеникав оттенък.

По сила на сиянието това явление заема междинно място между класическите нови и суперновите.

След пика си „Бао“ поддържа висока яркост в продължение на близо 70 дни, преди бавно да започне да затихва.

Уникалността на случая се дължи не просто на мащаба на избухването, а на факта, че системата е била под активно наблюдение години преди самото събитие.

Това дава на астрофизиците безпрецедентен поглед върху целия процес на звезда, поглъщана от своя спътник.

Хроника на едно предизвестено поглъщане

Първите признаци за наближаващия сблъсък се появяват още през февруари 2023 г., когато инфрачервеният сателит на НАСА NEOWISE регистрира необичайна променлива звезда в покрайнините на Андромеда.

Данните показват, че след период на стабилност до 2018 г., яркостта на системата е започнала плавно да нараства с всяка изминала година, докато около нея се е образувал плътен прахов пашкул.

През септември 2024 г. инфрачервената камера WINTER потвърждава засилването на светлината и изхвърлянето на прах – ясен сигнал, че по-малката звезда вече се трие в повърхностните слоеве на гиганта.

Главната звезда в системата е студен червен гигант с маса около седем пъти по-голяма от тази на Слънцето и повърхностна температура близо 3200 °C (3500 келвина).

Намирайки се в напреднал стадий от своята еволюция, тя се е раздула до внушителен радиус, превишаващ 350 пъти слънчевия. Ако беше поставена в центъра на Слънчевата система, нейните граници щяха да достигнат чак до орбитата на Марс.

Феноменът „обща обвивка“: Защо сливането отне само седем години?

Когато раздуващата се звезда достигне и обгърне своята спътница, двете навлизат в етап, известен като фаза на обща обвивка. По-малката звезда започва да обикаля вътре в плътната газова атмосфера на гиганта, изпитвайки непрекъснато триене – подобно на изкуствен спътник, навлизащ в плътните слоеве на земната атмосфера.

Това съпротивление непрекъснато отнема от орбиталната енергия на спътницата, принуждавайки я да се спуска все по-навътре по спираловидна траектория.

Освободената енергия нагрява заобикалящия газ и го изтласква навън.

При такива процеси съществуват две възможности: изхвърляне на цялата газова обвивка в открития космос (оставяйки тясна двойна система) или директен колапс на спътницата към ядрото на гиганта.

В случая с „Бао“ поглъщането е завършило с пълно сливане.

Особено изненадваща за учените е скоростта на събитието: процесът е отнел едва седем орбитални обиколки (около седем земни години).

За сравнение, при други известни сливания на по-малки звезди – като емблематичния случай с V1309 Scorpii в Млечния път от 2008 г. – спираловидното падане е продължило хиляди обиколки.

Наблюденията над „Бао“ предоставят ключови данни за валидиране на теоретичните модели на общата обвивка, които от десетилетия представляват едно от най-трудните за симулация предизвикателства в астрофизиката.

Астрономите отдавна търсят преки доказателства за начина, по който двойните звездни системи завършват своя жизнен път.

Докато наблюденията на полския проект OGLE върху системата V1309 Scorpii показаха две докосващи се звезди. Те се въртяха една около друга за едва 1,4 дни преди да се слеят, новият обект „Бао“ разкрива съвсем различна динамика.

В този случай звездата спътник се е движила в продължение на години в разширените външни слоеве на масивна гигантска звезда, правейки само по една обиколка годишно, преди да настъпи финалният сблъсък.

Погледът на „Джеймс Уеб“ само 47 дни след взрива

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ успя да насочи уредите си към Бао на 24 декември 2025 г. – едва 47 дни след кулминацията на изригването.

Това бързо наблюдение стана възможно благодарение на специално директорско време, предназначено за непредвидени космически събития.

Според водещия автор на изследването Вирадж Карамбелкар от Колумбийския университет, това е най-ранното подробно проследяване на подобно звездно сливане в историята на астрономията.

Благодарение на работата си в инфрачервения диапазон, „Джеймс Уеб“ успя да надникне зад плътната прахова завеса.

Преди това, през юли 2025 г., сателитът SPHEREx бе регистрирал отслабване на видимата светлина от звездата за сметка на рязко покачване на инфрачервеното греене.

Данните от „Уеб“ показаха както праха, изхвърлян от гиганта в продължение на векове, така и точното количество маса, отделена при финалната експлозия.

Първоначалните компютърни модели предполагаха, че по-малката звезда може да оцелее и да избяга от гибелта. По-детайлните анализи обаче доказаха, че тя е била привлечена спираловидно директно към ядрото на гиганта.

Учените оприличават този процес на взрив на мощна бомба във вътрешността на жива звезда, което окончателно потвърждава пълното сливане на двете тела.

След като погълна своя спътник, Бао вече съществува като единична звезда, която според учените е „потенциално подмладена“ благодарение на придобития нов химичен състав.

Макар вътрешността на звездата да остава скрита, процесът на поглъщане може да накара едно космическо тяло да изглежда значително по-младо от останалите звезди, формирани по същото време.

Категории на статията:
Вселена Космос